Извънземни правят експерименти с деца

loading...

Статистиката на похитените от извънземни може да ви удиви: сред похитените има и страшно много деца! С цел научна точност няма да цитираме броя им: част от съобщенията идват пр изследователите много късно – едва когато детето стане възрастен.

Млада жена, счетоводителка в строителна фирма, Антонина Д., както винаги, сложила дъщеря си, малката Ели, да спи. Когато и тя си легнала, оставила в кухнята да свети – през нощта момиченцето често се събуждало.

Ели се събудила и тази нощ. За последен път, вече малко преди да съмне. Антонина отлично си спомня това: погледнала е часовника. Но едва успяла отново да заспи когато я разбудила ярко оранжева светлина в стаята. Светлината идвала от улицата. Антонина отишла до прозореца и видяла, че сетлината идва от ярко светещо кълбо, което висяло над кооперацията.

Младата майка била обхваната от страх. Тя пуснала щорите на прозореца и скрила глава под одеялото. След две минути се отвила и видяла, че лампата в кухнята мига. Започнала да усеща тежест в цялото тяло, все едно я бил ударил ток.

Изведнъж станало страшно тъмно – както на улицата, така и в жилището, а след това чула стъпки – някой ходел вътре в стаята. И тогава видяла, че от прозореца, между дивана, на който спяла и детското креватче, идвал някой, който приличал на нисък на ръст човек, по-нисък от 1,50 м. Той бил облечен в блестящи дрехи, а движенията му били някак си отсечени, като на робот. От пришълеца се чувало някакво монотонно писукане. Неканеният гост дошъл до дивана, замрял и погледнал Антонина в упор. След това жената чула металически глас, който говорел на срички:

– Ще-взе-мем-мо-ми-че-то.

Едновременно с това Антонина чула гласа на Ели:

- Мамо! Мамо!

И тогава жената закрещяла:

- Не! Не! Няма да я дам! Не!

Същият механичен глас произнесъл в отговор:

– Ще-я-вър-нем-ще-я-вър-нем.

Антонина продължавала да крещи, макар че по-късно дъщеря й казала, че не е чула нищо.

Пришълецът се обърнал и тръгнал към антрето. В същия този миг лампата в кухнята отново светнала. Тялото на Антонина било все така сковано. Превъзмогвайки болката, тя се смъкнала на пода и изпълзяла до детското креватче. Ели спяла, но одеялото й го нямало. После го намерили в антрето...

Статистиката на похитените от извънземни може да ви удиви: сред похитените има и страшно много деца! С цел научна точност няма да цитираме броя им: част от съобщенията идват при изследователите много късно – едва когато детето стане възрастен.

Това се случило преди 45 години, когато Мери-Анн Шенефилд била на 11 години. Тя играела в двора на къщата на родителите си в град Агавам, щата Масачузетс.
"Към мен се приближи малко момченце от източен тип, което беше облечено в прилепнал костюм в черно-зелен цвят и носеше голям метален шлем на главата си,- разказва Мери-Анн.- Почувствах, че летя и се събудих в сребрист космически кораб.

Друг извънземен ме сложи пред огромен телевизор на екрана на който видях вътрешните си органи и мозъка. Изплаших се, станах и започнах да викам за помощ мама и татко. След това се втурнах към единия от пришълците. После те ми сложиха нещо като кислородна маска от която излизаше нещо като маркуч."

Спред Мери-Анн, на борда на НЛО имало шестима извънземни. Всички те имали сива кожа и говорели английски с механични гласове. След като направили разни изследвания, извънземните оставили шашардисаното момиче недалече от дома й.

След около пет месеца зрението на Мери-Анн се влошило. Диагнозата на лекарите била доста неутешителна: прогресиращ катаракт и на двете очи. На 42 години Мери-Анн напълно ослепяла. Но същевременно тя придобила способността да чувства енергетиката на хората, животните и растенията.

Известният парапсихолог Андрия Пухарич е уверен, че аномалните способности на Мери-Анн започнали да се развиват именно след срещата й с извънземните. Осен това тя може да различава извънземните на улицата. По нейните думи, те имат особена аура и друга енергетика. И нещо, което не е по-малко интересно: сега Мери-Анн е способна, с помощта на психическо въздействие, да взриви телевизор или предизвика кълбовидна мълния – достатъчно е само да помисли за това.

"Чуждоземните ми отнеха зрението, – казва жената, но в замяна ми дадоха огромна психическа сила. Аз направо виждам през хората. "

- Виждаме пред себе си направо фантастична картина, - казва директорът на изследванията АПРО доктор Хардер, - и не можем да не си зададем въпроса защо извънземните похищават именно деца?

Учените засега нямат отговор. Но щателно изучените факти и възможността да бъдат систематизирани в хронологичен порядък позволяват, смятат те, да се хвърли светлина върху проблема.

1909 г. Уелс, Великобритания

Единайсет годишният Оливър Томаостс бил с родителите си във фермата. Освен родителите му, имало и гости: пасторът с жена си, местният ветеринар и аукционистът – все сериозни хора. Общото количество на изпитият алкохол не превишавал дозата, достатъчна за добро настроение.

В единайсет часа вечерта родителите изпратили момчето да донесе прясна вода от кладенеца. Той излязъл навън и само след няколко секунди чули вика му за помощ. Всички се втурнали към улицата. Пасторът съобразил да вземе със себе си керосиновата лампа, с която осветили двора на фермата. Нямало никой. И изведнъж чули идващият някъде отгоре глас на Оливър: Помогнете, те ме отнасят! После - тишина. Върху снега останали само следите на Оливър, които водели от къщата към кладенеца. На средата на пътя те изведнъж прекъсвали...

След около два часа във фермата пристигнали извиканите от родителите полицаи. Те изследвали кладенеца, претърсили всички къщи наоколо, проверили всички тъмни личности, които живеели в окръга, но нищо не дало резултат. Дори и десетилетия след това никой не мигъл да даде никакво разумно обяснение на случилото се.

Малкото момче би могло да бъде вдигнато във въздуха от гигантски кондор, както е в романа на Жул Верн. Но никой и никога не е виждал такива птици в Англия. През 1909 г. нямало въртолети. Полицаите дори предположили, че момчето би могло да бъде отвлечено с балон и проверили всички балони в окръга: но никой не е летял тази нощ над тази местност, нито пък над цяла Англия.

1912 г.

Осемгодишната французойка Натали Верние играла на канала между Арл и Перон. Изведнъж, неведомо откъде, се появили странни високи същества в метални скафандри. Те със сила отвлекли момиченцето в кръгло тяло с правоъгълни прозорци, сложили я да седне на мек диван в някаква светла стая и изчезнали.

Когато се огледало, момиченцето заплакало. Почти веднага на тавана се отворило прозорче и отгоре се спуснали същества с нисък ръст, плешиви, с големи очи без вежди и с три пръста на ръцете. Съществата започнали да поднасят към тялото на момиченцето неизвестни апарати. У Натали се появило чувство за безразличие и предчувствие, че тази среща не е последна.

И, действително, след две години Натали Верние отново се срещнала с малките същества, но вече у дома й. Родителите й не си били в къщи, а тя седяла в кухнята. Внезапно зад прозореца бляснали огньове и стаята се изпълнила с оранжева светлина. Тогава, сякаш изпод земята, се появили петимата й стари познайници. Те пак я отвели в стаята и отново доближили различни апарати към нея. После й дали съд с червеникава течност. Пий! – чула Натали, макар, че нито едно от съществата не си било отворило устата. Момичето отпило и мигновено заспало. Когато се върнали родителите й я намерили заспала на кухненския под.

1948 г, май

От влака, пътуващ от Белгия за Люксембург, в движение паднало момче. И ... изчезнало. Намерили го едвам след 4 дни, на 30 км от мястото на произшествието, със заздравяваща рана на дясното рамо. Изобщо не си спомнял как е паднал от прозореца на влака, събудил се в кръгла, осветена от синя светлина стая. Глас, някъде отгоре, му съобщил, че е попаднал там случайно, ще бъде излекуван и освободен. След това детето веднага заспало. Събудил се на една поляна близко до ЖП линията.

Септември, 1978 г.

НЛО са се появявали няколко пъти над неголямото аржентинско село Вена-до-Туерто. В утрото на 6 септември дванайсетгодишният Оскар яздел своя кон и внезапно видял как над главата му се събират няколко грамадни летящи чинии. Те излъчвали светлина с различни цветове. Една от тях се приземила недалеч.
От НЛО излязло същество с ръст, примерно, около седем фута, с шлем и ръкавици.

То помолило Оскар да влезе в кораба. Оскар вързал коня към спуснатото подвижно мостче на кораба и се покатерил вътре. Там видял робот, който режел кости на животни, които приличали на крави.

Съществото си свалило ръкавиците и Оскар видял зелена ръка с метални нокти. Съществото уболо Оскара в рамото над дясната ръка. Впоследствие Оскар твърдял, че убождането приличало на ухапване от комар.

Момчето не помнело какво се е случило след това, а се събудило на земята, редом до коня си. През следващите няколко дни Оскар нямал никакъв апетит и се събуждал с викове през нощта. На мястото на убождането се образувала малка ямка.

По този повод известният изследовател на НЛО Жак Вале отбелязва, че на мястото на произшествието бащата на Оскар намерил труп на крава без задните части и ребрата. Сторило му се малко вероятно това да е работа на крадци, защото те биха взели и всичко останало.

1980 г., април

Микробиологът д-р Грейс от болница в Ню-Йорк наблюдавал НЛО с класическа овална форма, което светело, примерно на около 20 метра височина. Изпитвайки животински страх, Грейс се втурнал да бяга. Страхът не преминал цели две седмици. Причината била установена под хипноза: оказва се, че Грейс се срещнал с НЛО още докато бил дете. Това бил диск с бледозелен цвят, той летял над дърветата и на момчето му се сторило, че обектът краде мислите му.

1989 г. Майски район на Кабардино-Балкария
Шестнайсетгодишната Наташа, която учела в СПТУ, излязла вечерта. Било вече тъмно. В двора, под асмата стоял мотопед.

Наташа яхнала мотопеда като си мислела за свои си работи. Изведнъж чула нисък глас, като на робот, който прозвучал в главата й: Стойте мирно. Вдигнала глава и видяла тънка прозрачна мрежа, като от полиетилен. Тя била от правилни многоъгълници, като от всяка клетка струял сноп светлина. Мрежата започвала от кормилото на мотопеда и обгръщала момичето."Бях си глътнала езика, -разказва по-късно тя. – Изведнъж нещо ме грабна и ме вдигна с все мотопеда. Аз се развиках: Мамо, отвличат ме! Гласът ми звънеше и имаше даже ехо. Опитах се да стана, но не можах. Без да искам се хванах за мрежата и ме удари ток.

Изведнъж видях , че през двора към мен тича леля Галя, аз я виждах през мрежата, тя нещо ми говореше, но аз не чувах нищо. Когато тя се приближи, мрежата се вдигна и изчезна."

А ето какво разказва самата леля Галя: "Когато чухме вика на Наташа, с мъжа ми веднага излязохме на двора. Наташа махаше с ръце и крещеше "Мрежа! Мрежа!". Мъжът ми вдигна Наташа на ръце и я занесе в къщата. На пръстите на лявата й ръка имаше следи от изгаряне." Между другото, има много очевидци, които твърдят, че именно този ден са видели НЛО.

1990 г.

През този майски ден 13-годшната Дина Шакирова от Гисарски район на Таджикистан се връщала от консултация в училище. На средата на пътя към дома я заболяла глава. Когато се прибрала вкъщи и се приближила до прозореца, изведнъж я ослепило нещо подобно на лъч на прожектор. Като прикрило очи с длани, момичето се опитало да види какво е това. Отворила леко очи и видяла, че над къщата виси светещо кълбо. В люка тя видяла жена с неприятно лице и черно-бели дрехи. На главата на непознатата бил закрепен някакъв предмет. До жената имало два робота. След това нещо щракнало и металически глас произнесъл на срички: "Ще-по-ле-тиш-с нас!".

На Дина й прилошало и тя загубила съзнание. Когато се събудила почувствала пареща болка в десния крак, малко над коляното. Излязла от къщи, но отново й станало лошо и съседката на Шакирови я прихванала, завела я у тях и извикала Бърза помощ.

През това време се върнала от работа и майката на Дина. Тя решила да смени чорапогащите на Дина и видяла белега на крака й. В историята на болестта за него е написано: "На десния крак, над коляното, има ясно оформена рисунка с оранжев цвят - слънце с лъчи, а под него същество, подобно на космонавт. Рисунката не е релефна, а подобна на белег от изгаряне. Кожата е гладка. Не се измива нито със спирт, нито с вода и сапун."

Този "спомен" от НЛО изчезнал от крака на Дина след 4 дни.

Подобни истории се случват много по-често, отколкото предполагаме. От тях можем да си направим извода, че експериментите над деца продължават.
Източник: chudesa.ne