Руската "Зона 51"

В Съединените щати има секретен полигон, известен като "Зона 51". В този район постоянно се наблюдават необичайни обекти, които е прието да се наричат НЛО (неидентифициран летящ обект). Военните не крият, че на това място се правят изпитания на най-новите модели авиационна техника. Малцина обаче знаят, че подобни легендарни места има и в Русия.

Една юнската вечер през 1980 г. се запомнила на жителите от селцето Шал в Свердловска област за цял живот. Те и до сега си спомнят с нищо несравнимото свистене, раздрало небето и накарало ги да вдигнат глави. Над тях пролетял голям тъмен обект, който рухнал в едно от няколко малки езерца в центъра на селото. Обектът, явно, бил много горещ - водата започнала да кипи и всичко наоколо се покрило с гъста мъгла, много влажна, топла и тежка. След половин час, когато мъглата се вдигнала, шалинци с учудване видели странна ръждива пелена, плуваща отгоре на водата. Скоро и тя изчезнала...

С изучаване на това явление след няколко години се заел местният уфолог Сергей Колмогоров. След като изследвал дъното на езерото надлъж и нашир, той открил голяма вдлъбнатина там, където паднал обектът. Наличието на необичайна магнитна аномалия с ясни контури потвърдила и групата изследователи от Москва, която посетила мястото през ноември 2003 година.

В Шал започват да стават странни неща.

Сергей Колмогоров:
"Преди четири години над езерото надвисна обект с необикновена форма. Това беше странна конструкция, висока, цилиндрична и много голяма. Като преценихме разстоянието до нея, решихме, че в диаметър обектът беше няколко десетки метра. Беше матово-сребрист на цвят. От дъното до повърхността на езерото струеше равен лъч с ослепително ярък цвят, който не се разсейваше. В окръжност бяха разположени 5-6 движещи се прожектора, които "шареха" по земята и повърхността на езерото. "Те" явно търсеха нещо".

Всеки уфолог може да ви разкаже стотици такива истории, практически те не могат да бъдат проверени, има обаче едно "но". През последните 5 г. в района на Шал са били заснети с видеокамера три пъти неидентифицирани летящи обекти. Първата среща с НЛО е била на 26 юни 1999 година. Трима младежи случайно успяват да хванат в кадър "летяща чиния" с класически форми. Обектът стремително минал над гората и изчезнал в небето. Анализът на лентата след това е направен първо в Екатеринбург в киностудия "Про" от режисьора Василий Голошчапов, а след това - и от японски кинодокументалисти от токийската телевизия TNT. Изводът е еднакъв - не е фалшификат. За да анализират видеозаписа са помолени екатеринбургски специалисти по компютърна графика. Те обясняват, че за да се създаде такава анимация е необходима много скъпа монтажна техника и изключително висока професионална подготовка, професионални актьори и невероятно звуково оформление. Експертите дори казали и цифрата за такава услуга - "Ние не бихме се заели с такава работа за по-малко от 10000 долара"!

Три години по-късно, на 3 юни 2002 г., същият оператор - Владислав Луканин - отново среща НЛО. Великолепният двуминутен видеозапис на "черното кълбо", направен от разстояние не повече от 200 метра, учуди доста изследователи и експерти. Те бяха най-вече поразени от необикновеното движение на обекта, който все едно, че се е люлеел на магнитните полета на Земята, правейки скокообразни маневри, противоречащи на законите на инерцията.

Възможността за фалшифициране бе проверена по всевъзможни начини чак до пускане на тънко въже на еднометрова гумена топка, пълна с хелий. За целта на мястото на снимките пристигнала специална група експерти, в която е бил и авторът на тази статия. Дошли и японци от TNT, пуснали по екраните през есента на 2002 г. документален филм за уралските аномалии.

През октомври 2002 г. е направена третата снимка с професионална цифрова камера. Дискообразният обект виси над гората, леко са разклаща напред-назад, рязко стартира и стремително излита...

Освен записи с видеокамери в Шал са направени и около десетина снимки на аномални обекти с различни форми и размери. Предоставените от авторите негативи в момента се анализират от експерти.

През лятото на 2003 г. селото отново е посетено от "летяща чиния". Този път очевидецът е имал под ръка само фотоапарат. Формата на този обект е била абсолютно същата като на онова НЛО, снимано с видеокамера през юни 1999 година!
По тези места са виждали и неуловимия снежен човек. През май 2001 г. на железопътната линия забелязали странно същество с огромен ръст и тъмно-рижа козина. Първата мисъл била - мечка! Но пък движела се "мечката" прекалено по човешки. Приближаващият влак изплашил странното същество, което се затичало към гората, оглеждайки се през рамо.

На мястото, където съществото пресякло глинестия участък, изследователите намерили огромни плоскостъпи следи от боси крака, напомнящи човешки. По изпочупените клони успели да проследят пътя на хуманоида. Колкото и да е странно, но и досега все още никой не се е заел сериозно да изучи този странен феномен.

Между другото в прикамските гори се случват доста чудеса. През последните десетина години ловци са срещали едно друго невероятно същество - летящ човек: гигантски прилеп с човешка глава. За това обаче ще разкажем друг път.
Владислав Луканин смята, че е голям късметлия и, че той, подобно на известния швейцарски уфолог Били Майер, се е сблъскал с проява на извънземен разум. С какво точно е свързана неговата уникалност и защо "чиниите" се показват пред Слава по-често, отколкото е "прието", той не знае. Веднага става сериозен и казва: "Ние само смятаме, че знаем за обкръжаващия ни свят всичко. Струва ми се, че ни е дадено да разбираме само това, което обкръжаващият ни свят сам смята да ни открие..."

Защо обаче пришълците от Космоса са се заинтересували толкова много от малкото уралско селце? Нима те и досега се опитват да открият останки от техния космически кораб, катастрофирал тук преди 24 години?

Има обаче и друга страна на реалността. След като събрали всички известни факти за наблюдавани НЛО в района на Шали, изследователите нанесли траекториите на прелитанията на карта. Оказало се, че неидентифицираните обекти се движат в един и същи "коридор", който съвпада с разположението на някаква секретна военна част, намираща се близо до Шали. А и самият шалински "метеорит" доста прилича на неуспешно изстрелване на балистична ракета.

Така че дали това са нови образци на техниката или все пак "зелени човечета", които се интересуват от местната флора и фауна тепърва ще се изяснява.

А засега Шал може сериозно да претендира за името "Руската Зона 51".

Източник: chudesa.net