Размери и форми на нло

loading...

Външният вид на наблюдаваните НЛО в повечето случаи се описва като диск, кълбо, елипса, овал или пура, но се срещат и други форми като показаните в таблицата. Многообразието на формите в тази таблица вероятно е следствие на различното положение на наблюдателите спрямо обектите.

Най-срещаната форма на НЛО е дисковидната. Според статистиката на подобен род наблюдения над 30% от наблюдаваните НЛО са с такава форма. Следват кълбовидните НЛО - 22%, цилиндричните НЛО - 15%. Останалите обекти са с други или неправилни форми.

Съществува определена зависимост между вида и формата на НЛО и тяхната големина. Средните размери на най-често срещаните обекти с дисковидна форма е от 6 до 60 метра в диаметър. Освен тях съществуват и така наречените "телеметрични дискове" с диаметър от 20 до 100 метра  които са много плоски. Кълбовидните НЛО са обикновено с размери от 6 до 35 метра в диаметър, Цилиндричните НЛО вероятно са кораби майки, защото в почти всички от срещнатите случаи са с размери на цилиндъра 35 метра в диаметър и около 600 метра дължина. Болшинството от срещаните триъгълни НЛО са с дължина на страната от 15 до 30 метра. В много от наблюдаваните случаи са забелязани и заснети отделяния от дисковидни големи НЛО на един или няколко кълбовидни разузнавателни апарата, които в повечето случаи са разположени симетрично под корпуса на диска. Обикновено малките кълбовидни апарати са с размери от 0,3 метра до 3 метра и най-често кацат на земната повърхност. Наблюдавани са и подобни отделяния на изследователски апарати сонди с дисковидна и кълбовидна форма от големи НЛО с цилиндрична форма. Сравнително малко на брой са наблюдаваните апарати, представляващи кълбо с разположен около него пръстен, подобно на планетата Сатурн. Техните размери се движат в рамките до 60 метра диаметър на кълбото. При почти всички наблюдения на НЛО на дневна светлина се забелязва метална повърхност на корпуса. При по-големите дисковидни обекти се забелязват и допълнителни надстройки над диска във формата на купол, а по корпуса илюминатори, люкове и светлини.

Специално внимание заслужават случаите на срещи с НЛО, при които последните са променяли формата и размерите си пред наблюдателите. Така например през март 1959 г. във Варшава е бил наблюдаван неизвестен обект, увиснал над Двореца на културата и науката. Обектът изглеждал като две сфери с различен диаметър, които били съединени с цилиндър. Малко по късно обектът се трансформирал в диск и се отдалечил по посока на Млоцин, но скоро се върнал обратно назад и приел предишната си форма. Цялото наблюдение продължило около 10 минути.

Нееднократно изменение на формата на НЛО било зафиксирано над Естония през юни 1975 г. Преминавайки над Талин, обектът отначало имал формата на сребрист триъгълник, но след това се превърнал в кълбо и полетял на изток. Над следващия град той изглеждал като триъгълна пирамида, а по-късно имал Т-образна форма и изглеждал прозрачен. По-нататък обектът приел последователно цилиндрична и яйцевидна форма. Прелитайки над река Нарва с настъпването на тъмнината обектът ярко засветил. Височината на полета му била определена на около 18 км.

Случаи на изменение на формата на НЛО са били отбелязвани също неколкократно над Норд-Уидъл в Англия през 1952 г. и над западните части на Русия през 1979 г.

Рязко изменение на размерите на НЛО е зафиксирано през 1951 г. в околностите на Филаделфия, през 1954 г. над Атлантически океан, през 1957 г. над Португалия и през 1978 г. над Русия. Известни са немалко случаи, когато отделни обекти пред очите на очевидците като че ли са се разделяли на две и повече части, които после са се разлетявали на различни страни.

На 18 март 1988 г. екипажът и пътниците на китайски самолет, летящ от Пекин за Урумчи, наблюдавали неизвестен кръгъл обект, който първоначално се движел към самолета. Пред очите им този обект изменил посоката на полета си, а след това се разделил на две части, въртящи се с големи скорости, които се отдалечили. Цялото наблюдение продължило няколко минути.

Случаи на разделяне на обекти са били наблюдавани също през 1959 г. над гр. Нюпорт Бийч в Калифорния и през 1962 и 1973 г. в околностите на Москва. Наред с тези случаи са известни и такива, при които два еднакви обекта са се съединявали в един.

През ноември 1968 г. във френските Алпи били наблюдавани два съвършено еднакви диска с диаметър около 60 метра и височина 16 метра. Горните части на дисковете били сребристобели, а долните - червени. Отгоре и отстрани обектите имали подобия на антени, а от долните им части излизали цилиндрични лъчи, осветяващи земята. Дисковете се въртели около своите вертикални оси и всяка секунда святкали, при което след всяко избухване на светлина между съседните хоризонтални "антени" възниквало ярко светене. След това двата диска започнали да се приближават един към друг и се слели в един, който се приближил към наблюдателите и застанал на ребро, като в същото време отправил към тях лъч светлина. Веднага след това се раздал взрив и дискът изчезнал.

През август на същата година екипажът и пътниците на самолет, летящ от Аделаида към Перт в Австралия, наблюдавали приближаващ се към самолета голям НЛО, отдясно и отляво на който били разположени по три малки апарата. Пред очите на очевидците големият обект се разделил на две части, след което групите от малките обекти започнали да обикалят в кръг около всяка от тези половини. А двете половини на големия НЛО няколко пъти се съединили и отново се раздалечили. Цялото наблюдение продължило около 10 минути, после двете групи обекти се съединили отново в един обект, който се отдалечил с голяма скорост.

През юли 1981 г. група студенти от Шанхайския университет наблюдавала неизвестен обект, който се разделил отначало на две, а после на три и четири части, след което две от частите изчезнали, а две останали и увиснали една над друга. След това двете изчезнали части отново се появили, приближили се една към друга и се слели в един обект, който след известно време отново се разделил на две части.

Разделяне и сливане на летящи обекти е отбелязано също през 1952 г. в Мон дьо Марсан във франция и през 1980 г. североизточно от Лондон. Наблюдавани са също така и по-сложни комбинирани превръщания и метаморфози на НЛО над територията на САЩ и Русия.

Изменението на формата на НЛО би могло да бъде обяснено чрез процеса на постепенна и локално модулирана "Ф-Т"-трансформация на полето около тези апарати. При този физичен процес синхротронното възбуждане на полето вероятно се управлява и модулира чрез трансфазерна матрица избирателно. По този начин, ако примерно действителният корпус на НЛО е с форма на кълбо, то би могло само част от масата на това кълбо в определени сектори по него да се прехвърли локално от нашето "Ф"-пространство в разгледаното вече "Т"-октавно пространство. Тогава избраните зони и участъци по кълбовидния апарат биха станали невидими за наблюдател в "Ф"-пространството.

Предполагаемото обяснение на тази трансформация в невидимост е вече дадена чрез физичните процеси, описани при разглеждането на невидимите НЛО. Ако "Ф-Т"-трансформацията се локализира и обхване само горния и долния сектор на кълбовидния апарат, то последният видимо би се трансформирал в дисковиден обект с овални краища. Разбира се, при достатъчно избирателно и скоростно управление на посочените процеси избраният като пример кълбовиден апарат би могъл да се трансформира в произволна форма.

По-специално възможно обяснение изискват наблюдаваните случаи на разделяне на един примерно дисковиден обект на два обекта, при това със същата големина и форма като първоначалния.

При тези случаи на саморепликиране на обекти може би се извършва прехвърляне на целия апарат, а не на отделни части от него през други "Т"- и "Д"-пространства в същото "ф"-пространство. При това прехвърляният кораб вероятно не остава в съответните октавни пространства, а в първоначалното "ф"-пространство, но в друго минало много близко време. При това прехвърляне вероятно задължително става преминаване през допълнителното "Д"-пространство. При този процес скоростта на синхротронното възбуждане на полето около апарата би била различна от предходния процес на "Ф-Т"-трансформация.

Съгласно тази хипотеза скокът в миналото в случая би бил с кратка продължителност. Толкова кратка, че законът за причинно-следствената връзка би могъл да се заобиколи чрез локален дефект на хронологичното време.

За да поясним казаното, нека разгледаме летателен апарат, който в продължение на петнадесет минути се придвижва с много малка скорост в небето. Нека в края на избрания времеви интервал от 15 минути, въпросният апарат е в състояние да се върне в своето собствено минало от началото на 15-минутния интервал чрез процес, който допълнително ще бъде описан при разглеждането на предполагаемите възможности на хроналния двигател на НЛО. Нека при този скок в миналото време апаратът е в състояние пространствено да се отмести примерно на един диаметър разстояние от предишното си локално положение в избраното минало време. В такъв случай в това време биха се наблюдавали два почти еднакви апарата, при това разположени един до друг, с еднакви по състав екипажи, но също с различно вътрешно разположение в апаратите. Разликите между двата апарата ще се дължат на факта, че единият от тях ще е пристигнал от близкото 15-минутно бъдеще и ще е натрупал някои локални изменения, които няма да бъдат неутрализирани при връщането в миналото.

Какво би виждал външен наблюдател от миналото на избрания интервал, който следи бавния полет на първоначалния апарат. В определен момент до последния би се появил мигновено негов двойник, който при това ще има възможността да се движи в произволна посока спрямо първия. След около 15 минути първоначалният апарат би изчезнал от погледа на наблюдателя, тъй като ще му предстои връщане с 15 минути в миналото. Вторият апарат обаче, който преди известно време се е появил пред погледа на наблюдателя, ще остане в пространството. Ако в момента на изчезване на първоначалния апарат той се намира в непосредствена близост до него, то би могъл да заеме неговото място в пространството. По този начин една брънка от локалното време ще бъде затворена, при това без сериозни последствия за причинноследствените комуникации в по-широк мащаб.
Единствено екипажът на апарата, който остава, ще бъде преживял от 15 до 30 минути повече спрямо нормалния ход на събитията в зависимост от приложеното ускорение на времето при прехода към миналото.

Може да се предположи, че всяко локално нарушение на предопределения ход на времето, подобно на камъче, хвърлено в езеро, ще предизвика резонансни явления в обкръжаващата среда, които с течение на времето ще отзвучават. Казано с други думи, околният свят повече няма да бъде същият, какъвто би бил без подобни смущения. Нарушението на причинно-следствената връзка в ламинарния поток на времето винаги ще предизвиква в него разцепване на два нови паралелни потока, нормален и извънреден. Разликите между тях ще бъдат толкова по-големи, колкото нарушението на нормалния ход на събитията е по-голямо. Големината на подобно смущение ще зависи главно от времевия интервал, през който то се извършва, и от локализацията и размерите на пространството, които засяга.

В разгледания пример отражението в околното пространство би било свързано главно с наблюдателите на времевото нарушение, и по-конкретно с хората, наблюдавали НЛО. Възможно е в горепосочените случаи на наблюдение на раздвояване на НЛО екипажите на тези апарати да проследяват отзвука за подобни събития в човешкото общество. По този начин те биха могли да изследват степента на отражението при подобно хронологично разцепване на събитията и възможностите за контрол над подобни процеси. Ако смущенията бъдат доведени експоненциално до минимум и разцепилите се хронологично области от пространството бъдат отново съединени, то експериментът, осъществен вероятно от екипажа на тези апарати, би бил успешно завършен.

Източник: occultism.tk