Защо се налага търсенето на извънземен разум в космоса?

За да се отговори на този въпрос, на базата на публикуваните материали трябва да се изясни ситуацията с НЛО, посещаващи Земята. Основно информацията за това, откъде идват НЛО, се получава от публикации за извлечени материали от катастрофирали апарати на извънземните и за установени преки контакти с екипажи на извънземни кораби. Немалко информация идва и от достигнали до официалните медии разсекретени материали на космическото разузнаване. При следене на режимите на полет на НЛО вероятно за това разузнаване не представлява трудност да засече началните и крайните фази на полета на апаратите при междузвездните преходи, които започват или свършват в околоземното пространство.

Остават обаче в тайна трасетата при тези преходи, както и крайните и началните фази на полета около другите звезди. Остават в сянка и комуникациите между по-развитите от нас цивилизации в близкото космично пространство. Освен това намерените и откритите факти би трябвало да се докажат по преки, а не само по косвени методи. Получаването на информация по споменатите методи е от съдбоносно стратегическо значение за бъдещето на нашата цивилизация.

За да се получи такава достоверна информация, се налага да се отделят огромни средства и да се организират широкомащабни програми. За широките среди от населението на Земята тези дейности са известни по-скоро като програми за търсене на извънземен разум.

При реализацията на подобни търсения, трябва да се има предвид, че сигналите, които евентуално земните станции биха уловили, ще са от цивилизации, които в момента на излъчването са приблизително на нашето технологично ниво. Но ако подобен сигнал е пътувал 100, 1000 или 10000 светлинни години, това означава, че цивилизацията излъчвател в момента на получаването на сигнала далеч ни е изпреварила в своето развитие. Използвайки този факт, на базата на получените сигнали би могло да се направи приблизителна карта на равнището на цивилизациите около нас. Ясно е, че по-напредналите цивилизации биха използвали по-скоростен носител за далечни комуникации от електромагнитните вълни. За да се улавят такива сигнали сега, са построени специални гравиметрични детектори на интерференционен принцип.

Какви са основните досегашни програми за търсене на извънземен разум.

Първият официален експеримент за търсене на извънземен разум е извършен от франк Дрейк през май 1960 г. (проектът "Озма"). Този проект включваше търсене на сигнали с дължина на вълната 21,1 см (1420 МХц - радиолинията на водорода) от двете най-близки звезди от слънчев тип - Тау от съзвездие Кит и Епсилон от Еридан, с помощта на 26-метровата антена на радиотелескопа в Гриин Бенк. За съжаление на търсената честота не бяха открити никакви изкуствени сигнали. Опитите на Франк Дрейк бяха повторени с друга стратегия в проекта "Озма II" (1972-1975 г.), но отново без успех.

Следват редица опити по програмата SETI (Изследване и търсене на извънземен разум) на В.Троцки от 1968 г. с диаметър на антената 14 метра и търсени честоти 9271 МХц и 1875 МХц на дванадесетте най-близки звезди, франк Дрейк и Карл Сейгън - експерименти с антена с диаметър 300 метра и търсени честоти 1420, 1653 и 2380 МХц (линиите на водорода, хидроксилната група и водата). От 1975 г. следват опити на Стал и Дрейк с антена с диаметър 300 метра на честота 1665 МХц и разделителна способност на приемника 0,0005 кХц на шест звезди.

Десетте най-известни опита от програмата SETI обхващат около 1800 отделни звезди и няколко галактики. Статистиката показва, че допреди десет години са проведени общо 45 експеримента с около 75000 часа наблюдателно време. Само с 90-метровия телескоп на Националната радиоастрономическа лаборатория на САЩ бяха проучени над 200 звезди от слънчев тип.

Най-продължително е наблюдението на радиоастрономическата обсерватория в щата Охайо - непрекъснато търсене от декември 1973 г. Ако се вземат всички звезди от спектрални класове F, G и K в радиус от хиляда светлинни години, във всеки момент три от тях поне ще бъдат в полезрението на радиотелескопа. През август 1977 г. няколко канала от 50-каналния приемник на радиотелескопа с чувствителност 1,5 по десет на двадесет и първа вата на квадратен метър регистрираха за първи път интензивен кратковременен сигнал с неизвестен (вероятно изкуствен) произход.

През 1974-1976 г. франк Дрейк и Карл Сейгън направиха опит да търсят цивилизации от втори тип в местната група от галактики. На 16 ноември 1974 г. от гигантския радиотелескоп в Аресибо, Пуерто Рико, с диаметър на антената 304 метра  бе излъчен мощен радиоимпулс към големия звезден куп М13 в съзвездието Херкулес. Това "звездно послание" съдържаше 1679 бита информация и включваше основни данни за Хомо сапиенс и неговия свят. Най-смелата досега идея на програмата SETI е да бъде построена компютърно управлявана система от 1000 стометрови антени. Тази програма, известна под името "Циклоп", ще струва между 10 и 20 милиарда долара. С подобна система биха могли да се прослушат над един милион звезди. Със системата "Циклоп" ще може да се улови утечката на носещите вълни на телевизионен образ от разстояние над 25 светлинни години. Ако на такова разстояние се намира цивилизация, която извършва телевизионни предавания, то ние ще можем да ги уловим.

Трябва да се има предвид, че една параболична антена с диаметър 100 метра, работеща на дължина на вълната около 1 см, има същата разделителна способност като човешкото око, около 1 дъгова минута. За да се постигне разделителна способност 1 дъгова секунда, антената би трябвало да има диаметър няколко десетки километра. За да се получи такава разделителна способност, могат да се използват и малки антени, разположени на определено разстояние една от друга. По този начин може да се симулира еквивалентната разделителна способност на голям радиотелескоп с размери, съизмерими с разстоянието между малките антени. Този метод за синтезиране на изображения, използващ интерференцията на радиовълните, се нарича интерферометрия със свръхдълга база. В момента е изграден интерферометър, съставен от десет антени, върху цялата територия на САЩ, като базата му е около 8000 км. Разделителната способност на системата е около една хилядна от дъговата секунда, или три пъти по-добра от най-големите земни оптични телескопи. Досега в САЩ е в експлоатация системата VLA, представляваща огромна Y-образна решетка, разположена върху високопланинското плато в щата Ню Мексико. Тя се състои от 27 подвижни параболични антени, разположени на три рамена, всяко с дължина 21 км, като минималното разстояние между антените е 600 метра. Системата работи в сантиметровия обхват (1,3-90 см) и има разделителна способност няколко десетки части от дъговата секунда. Мрежата от антени на системата VLA е необходима, защото антени, разположени една до друга, реагират на големите детайли от обекта на наблюдение, а антените, отдалечени на голямо разстояние, фиксират детайли с малки размери. Ясно е, че за събиране на пълна информация за източника на радиовълни е необходимо да се използва мрежа от антени, разположени на различни разстояния една от друга.

Подобна система на американската VLA е английската "Марлин", която представлява решетка от седем антени с максимално разстояние помежду им 200 метра. Подобна система има и в Русия.

Новата американска система, реализирана през 1992 г., се състои от мрежа от антени с диаметър 25 метра  пръснати по цялото земно кълбо, които работят на дължина на вълната от 3,5 мм до 90 см. Местоположенията им върху земната повърхност са такива, че базовите линии осигуряват високо качество на получаваното изображение. Всяка антена се управлява от собствен компютър, който приема команди от центъра за управление, където е разположен свръхмощен компютър. Приемащото устройство на всяка от антените е с много висока чувствителност и има охладени до 15 келвина предусилватели, за да се сведе до минимум вътрешният шум на апаратурата. Новата система е стабилизирана във времето със свръхстабилни еталони на честотите, работещи с лазерна стабилизация, което води до стабилност 10E-15 сек.

Новата система "Марк IV" притежава система за запис на данните от радиотелескопите, лента с 512 писти и скорост на записа 256 мегабайта в секунда. На всяка касета от тази система с ширина на лентата 40,64 мм и дължина 8 км се прави запис, продължаващ 12 часа и съдържащ 7 трилиона бита информация. Всеки ден всяка касета е превозвана със самолет до центъра за управление, където централният компютър сумира данните от всички антени, като се прослушва информацията от всички касети едновременно.

Разделителната способност на новия радиоинтерферометър позволява да се види източник на радиовълни с размери на грахово зърно от разстояние 5000 км. В астрономични мащаби това означава, че могат да се открият излъчващи обекти с диаметър 160 милиона км в произволна точка от нашата Галактика, както и да се изследва строежът на нейното ядро.

Все пак размерите на планетата ни ограничават възможностите на радиоинтерферометрията. Извеждането на радиотелескопи на околоземна орбита значително ще увеличи базата. Вече е разработен проектът "Квазар" от НАСА и Европейската космическа агенция, който използва спътник с диаметър на антената 10-15 метра. Русия също има собствена програма за създаване на космически радиоинтерферометър, съставен от три спътника "Радиоастрон", разположени на орбита с апогей до 75000 км.

При сегашното ниво на техниката астрономите от центъра за космически изследвания на НАСА "Амес" в Калифорния имат само едно изискване към извънземните цивилизации в близката на Слънцето околност: да имат добре развити сетива за комуникации и да са телемани. Ако около планетите на извънземните кръжат телевизионни радарни спътници, заплануваното ново подслушване ще се увенчае с успех.

През следващите 20 години изследователи от НАСА съвместно с централата SETI в Маунтин Вю, Калифорния, ще претърсят стъпка по стъпка небето. Акцията по голямото подслушване започна през 1992 г. (по случай 500-годишнината от откриването на Америка от Колумб) и ще струва над 100 милиона долара. Новата акция ще бъде своеобразен апогей на всичките 50 на брой подслушвателни операции, извършени досега. В тази акция са използвани съвършено нови електронни приемни устройства, които могат да регистрират уловените сигнали с невероятна точност. Тези електронни прибори са с големина на ученическо бюро и са в състояние да подслушват едновременно 14 милиона различни честоти. За сравнение, най-големият подвижен радиотелескоп в света в Ефелсберг край Бон в Германия може да покрие само 1000 честотни канала.

Според създателите на новата система още в първата минута на работата й са преработени повече данни, отколкото при всички досегашни проекти, взети заедно. Свръхмощният компютър в центъра за секунда подрежда уловените сигнали и отделя автоматично от тях всички, които са "подозрителни". Усилията на учените ще бъдат концентрирани в два проекта. Първо ще бъде извършен един тотален оглед на небето до 1999 г. Втората част от търсенето ще се разпростре върху космическите ни съседи, намиращи се на разстояние до 82 светлинни години. От този участък са подбрани за последователно подробно прослушване 773 звезди, съвсем близки по спектрални и други характеристики до нашето Слънце. Някои от тези звезди ще бъдат прослушани съвсем внимателно до края на нашето хилядолетие поради наличието на специална информация за тях. Поради близкото разстояние до тези звезди, всички излъчващи цивилизации, които се намират в този район, ще бъдат регистрирани като цивилизации, с които може да се установи контакт поради близкото им технологично ниво (ако преди това те не са установили контакт с нас). Космическото изследване не изостава и в другите области на електромагнитния спектър. На 25 април 1990 г. бе изведен от НАСА в околоземна орбита на височина 611 км космическият телескоп "Хъбъл". Възможностите на този телескоп, струващ над два милиарда долара, са огромни. Той е седем пъти по-мощен от най-мощните оптични телескопи, монтирани по земната повърхност. С негова помощ може да се види светлината на светулка намираща се на разстояние 16000 км в Космоса, или запалена свещ на неосветената страна на лунната повърхност, отстояща на разстояние 389000 км от Земята. Телескопът обикаля около земното кълбо за 90 минути, като блясъкът на Слънцето намалява използваното време за наблюдение наполовина. При това движение, за да може да се насочва телескопът към избрани цели в Космоса, е създаден най-големият звезден каталог в света. В него са включени повече от 19 милиона звезди.
Всеки ден телескопът изучава нови звезди и изпраща получената информация със скорост един милион бита в секунда с помощта на два спътника до Уайт Сендс в Ню Мексико. Оттам отново чрез спътник информацията се прехвърля в "Годар Спейс Сентър" близо до Вашингтон, за да достигне накрая до Балтимор. Всекидневно получената информация е в размер на 400 милиона бита, което се равнява на една средно голяма енциклопедия по обем. Главното огледало на телескопа "Хъбъл" NST е с диаметър 2,4 метра  изработено е с отклонение 3 ангстрьома от тънки ленти титанов силикат, покрит с алуминий, и е обработено с помощта на магнезиев флуорид. Светлината, влизаща през отвора в корпуса на телескопа с дължина 13,25 метра и ширина 4,25 метра и тегло 12 тона, се отразява от главното към малко второстепенно огледало, което от своя страна я връща през 60-сантиметров отвор в центъра на главното огледало върху разположените там камери и други уреди. Последните са разположени в кръг и са общо пет на брой.

Първото от тези пет сетива на телескопа представлява широкообхватна планетарна камера, работеща в два режима. В режим на широко поле тя може да фотографира галактики, както и техни ядра. В планетарен режим камерата снима само при една експонация целите полукълба на всяка от планетите на Слънчевата система във видимата област. Камерата за слабосветещи малки тела, конструирана от ECA (Европейската космическа агенция), е в състояние да открива далечни обекти. Тя снима звезди, които са до 7 пъти по-отдалечени от най-далечните снимани досега, и които са с до 50 пъти по-малка светимост. Монтираните на телескопа два спектрографа, инфрачервен за свръхслабосветещи обекти и ултравиолетов с висока разделителна способност, анализират физико-химичния състав на изследваните обекти. Последният монтиран уред на "Хъбъл" представлява високоскоростен фотометър. Той измерва интензивността, дължината на вълната и други свойства на светлината, както и бързопротичащи процеси.

Според програмата космическият телескоп първоначално ще изследва и заснеме всички планети на Слънчевата система. След това главното огледало на телескопа ще бъде насочено към други звезди от Млечния път. В продължение на 10 години телескопът "Хъбъл" ще наблюдава най-близките звезди до Земята. Целта е да се открие присъствието на планетни системи около тях. Високата разделителна способност на космичния телескоп ще позволи да се открият всички планети, които обикалят около 80-те най-близки звезди, намиращи се на разстояние до 30 светлинни години от Земята. Това ще позволи по-точно да се установи местоположението на евентуално съществуващите в тази област извънземни цивилизации.

От 1990 г. НАСА подготвя изстрелването на нова рентгенова обсерватория, наречена AXAF. Тя ще бъде изведена на околоземна орбита през 1997 г. и ще даде още по-цялостна представа за картината в близкото космическо пространство.

Източник: occultism.tk