Невидимите НЛО

loading...

Изследвания в инфрачервената, ултравиолетовата и други области на електромагнитния спектър, невидими за човешкото око, се извършват отдавна. С подобна дейност се занимават както отделни лаборатории и отдели към космичните агенции и военните ведомства на някои страни, така и самостоятелни изследователски групи и организации. Първите използват система от изследователски и разузнавателни спътници, както и мрежа от телескопи и радарни станции. Вторите разполагат с разнообразна апаратура, като детектори на алфа-, бета- и гама-излъчвания, фотометри, термометри, магнитометри и честотомери. С подобни изследвания се занимават и отделни учени, като например американският професор Трейър Констабъл, посветил на изучаването на невидимите НЛО повече от 20 години от своя живот. Едни от най-интересните резултати, получени в споменатата област, са публикувани в книгата на италианския професор Лучано Боконе "НЛО - скритата реалност". Групата на професор Боконе е провеждала своите изследвания на самотен хълм с височина 300 метра над морското ниво в района на Аринцано, близо до Генуа. Наблюденията са водени повече от три години - периодично по 10 часа в денонощие, обикновено нощем. Групата разполагала с разнообразен инструментариум, ядрени детектори, магнитометри, фотометри, термометри и честотомери. При всяка аномалия, засечена от апаратурата в околната среда, са правени серии от снимки, както с обикновени, така и с високочувствителни панхроматични филми, както и с филми за инфрачервения и ултравиолетовия диапазон, като понякога са използвани и фотосветкавици.

В продължение на три години инструментални изследвания групата е успяла да документира с редица снимки наличието в земната атмосфера на невидими за човешкото око структури със светлинни, магнитни и лъчисти свойства. Съществуването на тези структури, състоящи се от материя, която е няколко хиляди пъти по-разредена от видимата материя, позволява до някаква степен да се види и техният строеж. Интересно е да се отбележи, че тези структури са способни да преминават от една степен на плътност в друга, от области на спектъра, възприемани от специална фотолента, до пълна физическа плътност и видимост за човешкото око. На някои от цветните снимки, направени при инфрачервена светлина, се виждат тъмни плазматични тела, каквито се наблюдават обикновено по твърдите предмети, осветени от Слънцето. На една серия от снимки се вижда как от куполообразно плазматично тяло излиза синьо кълбо с по-малки размери, след което голямото тяло преминава постепенно във видимата част на спектъра. На други кадри, заснети на кинолента в инфрачервения диапазон, се наблюдават лещообразни и невидими за човешкото око обекти, движещи се с бръснещ полет над Земята със скорост около 1500 км/ч.

Според професор Боконе влиянието на подобни обекти над реалното наше битие е потвърдено емпирично. Така например е доказано, че тези обекти са в състояние да влияят непосредствено на различни енергетични устройства, като частично или напълно блокират електрозахранването им. Подобно въздействие се потвърждава и от случаите на срещи с видими НЛО. Нещо повече, при заснемане на дисковидни обекти, плъзгащи се на 1 метра над Земята на разстояние 4-6 метра от обектива, се забелязват следи от спирална дифракция, които могат да се обяснят само с наличието на мощно въртящо се силово поле, характерно за двигателите на много видове НЛО, и вероятно дължащо се на действието на техния хронален антигравитационен двигател.

От групата на професор Боконе е наблюдаван и преход към невидимост на голям светещ обект и на две кълба, изхвърлени вертикално нагоре от него. На други снимки, направени в инфрачервената област на панхроматичен и инфрахроматичен филм, се виждат плазматични тела, променящи своята форма, плътност и полярност и пресичащи целия небосклон за части от секундата. Подобни обекти са заснети в небето и от спътници на НАСА.

Снимките, направени от американския професор Констабъл на летящи пътнически самолети, показват, че те често са следени от невидими дискообразни обекти, като явлението се наблюдава главно след излитането и преди кацането на самолета. Невидимите за човешкото зрение НЛО в някои от случаите много ясно отразяват радарното ехо. Ето защо летците на изтребители, излитащи за прехващане на НЛО, не откриват нищо видимо в небето, макар, че на радарните екрани на самолета те ясно се забелязват. При това радарните оператори на Земята през цялото време също виждат обектите на своите екрани.

Понякога невидимите за човека НЛО стават невидими и за радарите, тъй като са в състояние да променят в широки граници честотата на облъчващия ги радарен сигнал при процеса на отражение, като вероятно използват процес на полева темпорална модулация*. В някои от случаите е било наблюдавано пълно поглъщане на радарния сигнал с последващо насочено излъчване в друг диапазон на електромагнитния спектър, при това в посока, различна от посоката, от която идва облъчващият сигнал. При тези случаи при регистрация на насочен радарен сигнал НЛО вероятно създават в корпуса си условия за резонансно енергийно поглъщане на засечената СВЧ вълна. При последвалото освобождаване на поетата електромагнитна енергия чрез модулация вероятно се променя фазовото условие за излъчване на погълнатите кванти. В резултат на това излъчената вълна може да бъде насочена в посока, определена от характера на избраната фазова модулация.

Възможно е НЛО да използват и други видове физични процеси, за да станат радарно невидими. Така например те биха могли да излъчват противофазни на радарния сигнал вълни, които да неутрализират последния. В тези случаи обработката на сигналите от страна на НЛО би трябвало да бъде извършена с невероятно голяма скорост, тъй като съвременните радари, използващи фазирани решетки, постоянно менят честотите, на които работят.

Освен изброените възможности невидимите НЛО са способни произволно да променят структурата си и, преливайки през всички оттенъци на електромагнитния спектър, да преминават от една област на невидимост в друга. Размерите на тези обекти се колебаят от 1 метра до 500 метра в диаметър. При преходите на невидимите за човешкото око НЛО, при които те изменят своята форма, яркост, плътност и положение в пространството, може би се използват бързи процеси на трансформация на енергията. При това преобразуване в земната атмосфера се създава обикновено нискоенергетична плазма, която излъчва инфрачервени лъчи, поглъщащи се от инфрачервената фотоемулсия. Поради ниския интензитет на това лъчение се налага често използването на продължителна до 40 минути експозиция.

В някои от случаите невидимостта на НЛО, движещи се в пространството над земната повърхност с голяма скорост, би могла да се обясни с факта, че човешкото око не успява да отреагира на предмети, които се движат твърде бързо. Така например обект, летящ на височина 100 метра над земната повърхност със скорост 10 км/сек или движещ се с ускорение повече от 20 g, практически е невидим за човека, а в земната атмосфера са наблюдавани скорости на НЛО, достигащи до 60 км/сек, а също така и ускорения на тези обекти до 4000 g.

Съществуват обаче и случаи, при които НЛО постепенно се "стопяват" пред очите на очевидците. При един от тях например сътрудници от един научен институт наблюдавали приближаващ се към тях светещ обект във формата на диск с две антени. Този обект имал типичен метален блясък. Той увиснал неподвижно близо до тях и бил отчетливо видим. Неочаквано неговите очертания загубили точността си и в течение на две секунди обектът се стопил и изчезнал.

През март 1978 г. в гр. Толиати бил наблюдаван овален обект със светлосин цвят, с диаметър около 150 метра и с точни очертания. Този обект летял на височина 300 метра и с приближаването си към очевидците постепенно ставал прозрачен, така че през него можели да се виждат звездите. При това неговите външни контури оставали точни и ясни. След известно време обектът увиснал неподвижно на височина 100 метра от очевидците и бавно се разтворил напълно във въздуха.

Тези примери на постепенно стопяване на НЛО показват, че тяхното изчезване може да бъде свързано не само с тяхното мигновено отлитане, но и с тяхната способност да стават невидими за човешкото око.

Как би могла да се обясни тази постепенна невидимост?

С определена вероятност може да се каже, че зад нея стоят два физични процеса. Първият от тях е свързан може би с възможността на тези апарати да трансформират постепенно част от масата си, респективно намалявайки плътността си в нашето тримерно фотонно "ф"-пространство, като я прехвърлят вероятно в най-близкото до него тахионно "Т"-октавно пространство чрез изкуствено създадени условия на тахитронно излъчване. В този случай законите за съхранение на масата и енергията привидно биха се нарушили в нашето "Ф"-пространство, но в по-общото "Т-ф"-пространство те биха останали напълно валидни. При подобен процес на "ф-Т"-трансформация гравитационната плътност на обектите намалява може би приблизително осемнадесет хиляди пъти.

Гравитационната плътност на най-тежкия известен химичен елемент в природата осмий (Os) е 22,57 грама/см'3 и е 251056 пъти по-голяма от плътността на най-лекия елемент водорода - 0,00008988 грама/см'3, който е прозрачен газ. При близо 18000-кратно намаляване на плътността на осмия той би бил станал плътен колкото атмосферния въздух или от порядъка на 0,00125 грама/см'3. Средната плътност на въздуха при нормално атмосферно налягане и при температура 20ёC е 0,00123 грама/см'3 и е около 14 пъти по-голяма от плътността на най-лекия елемент водорода.

Намаляването на гравитационната плътност на химичните елементи, от които е изграден корпусът на НЛО, с близо 18000 пъти би довело респективно и до намаляване на тяхната оптична плътност с над сто пъти, като зависимостта е нелинейна и в нея взима участие константата на фината структура. Нелинейността на процеса се определя от различната диелектрична проницаемост на химичните елементи, от които е изграден корпусът на НЛО. С намаляване на оптичната плътност на обектите съответно тяхната прозрачност би се увеличила. При коефициент на пропускане на тялото от порядъка на 98,6%, окото на човека не е в състояние да забележи подобен обект (Квантовата ефективност на човешкото око за видимата част от спектъра при средна дневна осветеност е около 0,5%, а през нощта се движи в границите до 3%. Това означава, че през деня от всеки 200 фотона от видимия електромагнитен спектър, попаднали в окото му, човек вижда само един. През нощта съответното съотношение е до 33 към едно. Ниската квантова ефективност на човешкия орган на зрение дори във видимия спектър се определя основно от ефективното сечение на захват на рецепторните клетки в ретината на окото. Средностатистическото разстояние между рецепторите с колбичковидна форма, отговорни за дневното цветно зрение, е около 5 микрометъра, а на пръчковидните клетки, отговорни за нощното зрение, е около 2 микрометъра. В същото време тяхното ефективно сечение, както и ефективното сечение на падащите светлинни кванти е под един квадратен микрометър. Може да се приеме, че във видимия спектър светът е много по-ярък и контрастен, отколкото го възприемаме и поради особеностите на нашите органи за зрение ние не сме в състояние да го наблюдаваме такъв, какъвто е. В същото време трябва да се има предвид и че с намаляване на плътността на НЛО тяхната отражателна способност също би трябвало да намалява чувствително.

Вторият основен физичен процес, отговорен вероятно за невидимостта на извънземните кораби, е възможността им да модулират спектъра на собственото си излъчване чрез делене на вълновия цуг на фотоните, които отделят. Това делене може би се осъществява чрез свръхскоростно пространствено девиационно отместване на атомите на тялото при свръхбързи процеси на кохерентно трансфазерно възбуждане. Тези процеси на синхротронно трансфазерно възбуждане може би са свързани със самата работа на хроналните антигравитационни двигатели на тези апарати. При този процес законът на Планк   E = hy претърпява известни изменения за енергията на отделните излъчени фотони, тъй като се получава дробна квантова енергия в пространственото разпределение на вълновия им цуг. Въпреки това законът за запазване на енергията в нашето пространство при този процес се запазва, понеже излъчените фотони се разделят на дробни кванти или се посукват в пространството. В резултат на тези процеси излъчените фотони не могат да бъдат възприети от човешкото око, тъй като атомите на рецепторните клетки не могат да бъдат възбудени качествено поради нарушение на условията за пространствена възбудимост на атомите. За това, че при НЛО се наблюдават подобни процеси, говори следният случай:
През 1957 г. американски разузнавателен самолет РБ-47, прелитащ по курс над щатите Мисисипи, Луизиана, Тексас и Оклахома, в течение на час и половина бил следен от НЛО. Неизвестният обект бил фиксиран от радиолокаторите в отделни положения - отдясно, отляво, отзад и пред самолета, въпреки че неговата траектория между тези положения не се е проследявала. От време на време обектът бил наблюдаван визуално от екипажа на самолета, който, опитвайки се да преследва апарата, извършил кръг в района над Далас. Апаратурата на електронното разузнаване ELINT, монтирана на самолета, зафиксирала честотата на излъчване на този обект, равна на 3000 МХц, с честота на повторение 600 импулса в секунда, като излъчването се характеризирало с голямо радиално отместване.

Трябва да се има предвид, че процесите на преход към невидимост на НЛО вероятно са свързани тясно с режимите на работа на двигателната система на извънземните кораби. В основни линии се предполага, че тези режими са два. Първият от тях се използва при преход на тези кораби в пространството, а вторият при преход във времето.

При първия преход корабът би могъл да премине от една точка на нашето фотонно "ф"-пространствено измерение в друга негова точка, като направи полеви скок от нашето пространство, в друго пространство, характеризиращо се с други основни носители, като тахионите например, и след нов скок отново премине в познатото ни пространство. При използването на тахионни "Т"-носители от даден кораб вероятно могат да се достигат скорости 17315 пъти по-големи от скоростта на светлината във вакуум, тъй като се предполага, че скоростта на тахионите е именно такава. Следата на обект, летящ с такава скорост в тахионното "Т"-пространство, в нашето измерение би се наблюдавала вероятно като поток от неутрино.

При втория възможен режим на полет на НЛО, характеризиращ се с пътуване във времето, подобни преходи през други пространства вероятно не винаги биха били необходими. Така например при пътуване към бъдещето даден апарат или кораб може да остане изцяло видим в нашето фотонно "ф"-измерение. Известно е, че всеки кораб, изпратен от нас в Космоса, по същество се придвижва по оста на времето с милионни от секундата в нашето измерение. Този факт е доказан многократно при опитите за сравнение, извършени със синхронизирани атомни часовници, монтирани на изкуствени спътници и съответно върху повърхността на планетата. Тези опити доказват по блестящ начин валидността на теорията на относителността на Айнщайн. При преход към миналото на нашето измерение по всяка вероятност обаче е задължително преминаването през допълнителното на него Д-пространство. Характерно за последното е, че при разглеждане на двойния светлинен конус на Минковски* то е разположено конусообразно перпендикулярно на него, като пресечните точки на двойните конуси на двете пространства "ф" и "Д" се припокриват.

Какво е характерно за излъчването около НЛО при започване на скокове между измеренията. При преход в космичното пространство или във времето около тези кораби се излъчва първоначално нискочестотно циклотронно* лъчение, което след известно време преминава в синхротронно*, характеризиращо се със силна линейна поляризация* и пространствена кохерентност*. Една от особеностите на синхротронното лъчение е, че то пулсира с много висока честота от порядъка на няколко десетки милиона трептения в секунда. При определена гранична стойност на квантова бифуркация* чрез фазов преход* вероятно синхротронното* лъчение се изражда в тахитронно* лъчение. Вълните на това лъчение се предполага, че са четириполюсни и се характеризират с две скорости на разпространение по направлението на излъчване. За разлика от синхротронното лъчение то притежава двойна поляризация, която е свързана с двойната му кохерентност.

Синхротронното излъчване би могло да бъде регистрирано чрез свръхбързи спектрални анализатори с поляризационни филтри върху тях. Тахитронното излъчване би могло евентуално да се регистрира чрез диамантени или сапфирени детектори и ефективни неутринни детектори. Използването на диамантените детектори при подобна регистрация се определя от специалните физични свойства на този скъпоценен камък. Диамантът е с най-висока твърдост по скалата на МОС, където има най-големия коефициент - 10. Той е с най-малкия температурен коефициент на разширение и е с най-нисък топлинен квантов шум на ядрата на атомите, от които е изграден. Диамантът притежава най-големия коефициент на пречупване на светлината - 2,47, поради най-ниската скорост на разпространение на електромагнитните вълни в него, която е около 122000 км/сек. Освен това в този кристал звуковите вълни се разпространяват с най-голяма скорост и по трите му оси. Тази скорост е от порядъка на 18,6 км/сек. Във въздушна среда скоростта на звука е около 333 м/сек. Подложен на облъчване с ултравиолетови лъчи и поставен на тъмно, диамантът започва да флуоресцира в зелен цвят, а под действието на гама-лъчение той започва да излъчва синя светлина.

Тези качества на диаманта показват, че той е естествен преобразувател на честотата на електромагнитното лъчение.

Общият брой на върховите физични качества на диаманта е около 10 и те са достатъчни, за да определят неговото приложение в горепосочената област.

Що се отнася до неутринните детектори, то тяхната ефективност вероятно би силно паднала, като се има предвид, че при "ф-Т"-трансформация* би се наблюдавал и процес на полеви тунелен преход, при който освен известните 6 вида лептонно неутрино вероятно би се излъчвало и тежко неутрино. Когато даден кораб извършва преход във времето, вероятно тахитронното излъчване около него би било с голям градиент и би могло да се регистрира и с прецизен темпорален девиатор*. Освен това при подобен преход във времето биха могли да се забележат вероятно около кораба и анихилационни процеси, свързани с появата на честота на биене на граничния преход между "Ф"- и "Д"-пространството. При тези анихилационни процеси спектърът на излъчените кванти вероятно би бил в пряка зависимост от точността при извършване на "Ф-Д"-трансформацията.

В този аспект би могло да се предположи, че при преход, свързан с голямо ускорение по оста на времето, в бъдещето на нашето "ф"-пространство извънземните кораби може би задължително преминават през октавното ни "Т"-пространство чрез "ф-Т"-трансформация. При преход към миналото ни те биха преминавали и през допълнителното на нашето "Ф"-тримерно пространство "Д"-измерение. В този случай преходът "ф-Т-Д-Т-Ф"* би трябвало да се извършва последователно.

При хронопътешествията преминаването през "Т-пространството може би се налага, за да се получи тунелен ефект при преминаването на енергийната бариера на "ф-Д"-прехода, определяща граничната скорост на електромагнитните кванти, като се използват хармонични честоти. Тунелният ефект в случая се получава от последователното разлагане на масата на кораба между "Ф"- и "Т"-пространствата. Освен това използването на прехода в "Т"-пространството при пътуване към бъдещето би направило съответния кораб пряко невидим в нашето "ф"-измерение. На случаи на пътешествия от вероятно подобен характер ще се спрем по-нататък.

Като потвърждение на способността на НЛО да стават невидими за човешкото око се явяват също и случаите, когато след проявяване на снимки на "чисто небе" и чиста местност на тях биват откривани НЛО. През август 1979 г. оператор, намиращ се на риболовен кораб в Гренландско море, през нощта направил 12 цветни снимки на нощното небе и тъмното море със светлините на плаващите наоколо кораби. Какво било неговото учудване, когато след като проявил снимките, той видял на четири от тях ярко продълговато светещо тяло, заемащо част от кадъра на нощното небе и постепенно изменящо своите очертания.

Изменението на видимите контури на НЛО, както и променянето на видимата форма на тези обекти, може би се дължи на трети вид физичен процес. Характерното за него е, че вероятно се създава особен вид хронално поле около НЛО. Това поле би притежавало определена плътност и конфигурация, която може да се модулира, като се използва възможното действие на хроналния антигравитационен двигател на тези апарати. Тъй като в границата на споменатото поле скоростта на протичане на процесите би била различна спрямо околната среда, то светлинните вълни биха се пречупвали през нея подобно на преминаване през стъклена леща. Ако се изменя избирателно в пространството скоростта на преминаване на светлината през подобно хронално поле, то и коефициентът на пречупване на светлинните вълни би могъл да се модулира, а оттам и формата на НЛО.

Всъщност особените свойства на лъчите, изпускани от НЛО, биха могли да се обяснят именно с възможността да се излъчи в пространството ротиращ вихър, който да създава в себе си споменатите по-горе три физични процеса. С тяхното действие биха могли да се обяснят следните случаи, свързани с лъчи, изпускани от НЛО:

През април 1967 г. директорът на едно училище в Джеферсън Сити (САЩ), връщайки се към дома си, видял, че над колата му увиснал странен обект, излъчващ още по-странна светлина, която въобще не се задържала от покрива на автомобила и го правела напълно прозрачен. Шофьорът видял двигателя през арматурното табло, а когато изскочил от колата, видял през стените на купето нейния интериор. След прибирането на лъча в обекта прозрачността изчезнала и всичко добило пак предишния си вид. При наблюдавания процес на облъчване осветеното тяло вероятно прехвърля чрез описания процес на "Ф-Т"-трансформация по-голямата част от масата си в "Т"-пространството дотолкова, че да стане прозрачно за светлинните кванти. Всъщност известни са цяла поредица от съобщения, когато лъчите на НЛО, преминавайки през прегради, са ги правели прозрачни.

Така например през май 1973 г. в щата Сао Пауло (Бразилия) свидетелят Паперу, връщайки се с колата си вкъщи, видял висящ във въздуха обект с дисковидна форма с диаметър около 10 метра. Той изумено наблюдавал как от долната част на обекта в посока към колата му се насочил ярък светлосин лъч с диаметър около 20 см, под въздействието на който колата му станала прозрачна. След това Паперу загубил съзнание и бил докаран в болницата, където на неговия корем и на гърба му открили две големи пурпурносини петна.

Разгледаните случаи могат да бъдат обяснени с наличието на мощно ротиращо възбуждащо поле, което вероятно създава условие за гореспоменатия физичен процес на "Ф-Т"-трансформация на пространството, през което се разпространява. С подобен процес на трансформация вероятно могат да се обяснят и наблюдаваните случаи, при които лъчите, изпускани от НЛО, са преминавали безпрепятствено през различни непрозрачни прегради и са осветявали намиращото се зад тях пространство. Към тази категория от случаи може да се причислят и тези, при които лъчите от НЛО са осветявали околната местност по особен начин, без да образуват сенки. (От обяснението на процеса на трансфазерна хронална модулация* следва, че светеща плазма се образува само където се пресичат лазерните лъчи, преминаващи през трансфазерните матрици*, и където напрегнатостта на електричното поле достига указаните гранични параметри.)

Зафиксирани са също и такива случаи, когато изпусканите от НЛО лъчи не са осветявали предметите, към които са били насочени. Тяхното обяснение може би се крие във факта, че краищата на подобни лъчи са обикновено строго отсечени по посока на своето разпространение, противно на известните ни физични закони от геометричната оптика, тъй като вероятно са хронално модулирани. В описаните случаи модулацията може би е била извършена така, че лъчът да спре своето разпространение преди досега с всяка от точките на повърхността, към която е бил насочен.

Може да се приеме, че невидимите НЛО съпътстват нашето развитие отдавна и постоянно, така както и видимите. По-точно те вероятно представляват едни и същи апарати, движещи се през различни измерения на времето и пространството, използвайки различни носители.

Подобни апарати, пътуващи към миналото, биха могли да бъдат закотвени гравитационно към определена отправна точка на Земята. Тогава във всеки момент компютърната система на съответния кораб на базата например на течнохелиев жироскоп би изчислявала корекцията на неизбежното пространствено отместване на кораба при пътуване към миналото или към бъдещето.

Апаратът при такова положение би могъл да виси невидим над земната повърхност, като изпуска само тахитронни лъчи, подобни на Черенковското фотонно излъчване, характерни за случаите, когато имаме преминаване на частици със скорост, близка до тази на светлината във вакуум, през среда с по-ниска скорост на разпространение на електромагнитните кванти. Освен това около апарата би съществувало и слабо невидимо инфрачервено излъчване.

С подобно разглеждане може да се обясни следният случай, станал в едно градче в Сицилия през осемнадесети век с Алберто Гардони - сръчен занаятчия, който се занимавал и с алхимични опити. На 3 май 1753 г. той направо изчезнал на една поляна пред очите на жена си, местния граф и многобройната прислуга. Присъстващите на събитието претърсили близката околност, но не открили никаква дупка, където би могъл да падне. "Вдовицата" скоро се оженила отново, а дъщерята останала в имението на графа като гувернантка.

Точно след двадесет и две години Алберто отново се появил на мястото, откъдето изчезнал. Заварил къщата изоставена, а работилницата си порутена, което много го изненадало. Когато влязъл в замъка, старата господарка веднага го познала, тъй като изобщо не се бил променил. Разбрал, че графът и жена му вече не са живи и че той самият отдавна е смятан за починал. Не можел да го проумее.

Срещата с дъщерята била неприятна. Тя не можела да повярва, че той е неин баща и повикала стражата. Тъй като той продължавал да упорства, го закарали в лудницата.

Докторът, отец Марио, при който той изкарал следващите 7 години в единична килия, открил, че става дума за необикновен случай. Преместил го в друга по-добра стая и се опитал да го разпита къде е прекарал времето през близо двадесетте години на изчезването. Алберто отказал под предлог, че, ако каже, ще го обявят за ненормален. Тогава отец Марио му поставил условие, че ще го освободи, ако разкаже истината.

След още цели три години мълчание Алберто се съгласил да говори. Той казал, че времето между неговото изчезване и връщане спряло да тече. Както стоял близо до жена си, паднал в някакъв тунел и се намерил в голяма ярко осветена зала. В нея нямало мебели, само някакви уреди, каквито не бил виждал. Там видял и метални хора с изпъкнали стъклени очи.

После чул глас, който го помолил да се представи. Огледал се наоколо, за да види кой го пита. След отговорите видял образ. Едно голямо платно било изпълнено с точици и звезди и всичко това трептяло. Някакво същество му казало, че е паднал във време-пространствена дупка, от която трудно може да се измъкне. Ако не успеели да го извадят за няколко часа, трябвало да остане при тях завинаги. Той искал да се върне и докато чакал какво ще стане с него, те му разказали за Космоса, за звездите, за мислите, които летят бързо като светлината, за душите без тела и за местата, където те летят, за болниците, където имали резервни ръце и крака, за медицината, която осигурявала вечна младост на тялото, за пътешествията в миналото и бъдещето... За съжаление почти веднага забравил всичко. Сега обаче много се сърдел, защото не му казали, че през това време на Земята са изминали двадесет и две години.

Отец Марио помолил Алберто след разказа да му покаже точно мястото, откъдето изчезнал, и той се съгласил. Пропътували три дни, докато стигнат до замъка, съпроводени от много хора. Алберто посочил поляната и мястото, където това се случило, и с щастлива усмивка прекрачил в пространството до него. Тридесет и две години след първото изчезване той сторил същото, но този път пред очите на много повече зрители и свидетели.

Отец Марио наредил цялата поляна да бъде оградена с каменен зид, за да не изчезне повече никой. Що се отнася до Гордони, той едва ли повече би искал да се върне в своето време. Може да предположим, че в гореописания случай с Алберто имаме случайно попадане на човек от миналото в кораб, пътуващ към бъдещето. В този случай вихровото поле около кораба вероятно се движи със скорост съвсем близка до хармонична на скоростта на светлината във вакуум - от порядъка на 0,9999999.C, нанесена върху съответен хармоничен ред N от Т-пространството. Съвсем логично е за хората на борда на кораба времето да тече съвсем забавено спрямо външен наблюдател като следствие от парадокса на часовниците (близнаците), доказан вече многократно от съвременната наука. При попадането на Алберто на борда на кораба, хронологичното време е почти спряло да тече за него спрямо всеки външен наблюдател от нашето ф-измерение. Прекараните минути от него на борда на кораба са се равнявали на 22 години живот извън апарата.
Може да се предположи, че при такова забавяне на времето скоростта на вихровото поле, създавано от хроналния антигравитационен двигател би било от порядъка на 0,999999999.C.XN_t при близо стохилядократно ускорение на процесите във времето. Екипажът на кораба неслучайно е казал на Алберто, че, ако остане на борда повече от два часа, ще трябва да остане с тях завинаги, тъй като при едно по-дълго забавяне е трябвало да го оставят в едно много по-далечно бъдеще, където би бил обречен. При повторното появяване на Алберто до кораба десет години по-късно, вероятно по негово желание, той е бил взет отново. Всъщност за екипажа тези 10 години живот извън борда на Алберто са се сторили като 15-минутна разходка на човека извън кораба.

При изследване на аварирали НЛО е установено, че елементите, от които е изграден корпусът им, имат средна плътност около 3 грама/см3. В такъв случай при гореописаните процеси на полет във времето, за да може да се уравновеси атмосферното налягане на въздуха, който има плътност 0,001225 грама/см3, вероятно се използва средна скорост на възбуждане, отговаряща на 2450-и хармоничен ред от "Т"-пространството.

Има данни, че подобни случаи на изчезвания на хора в пространствено-времеви дупки, които може би са образувани от невидими НЛО, представляващи темпорални кораби, се срещат и в днешно време в някои местности на Шотландия, Русия, в "Долината на мълчанието" в Мексико, в САЩ и на територията на други страни.

Тези случаи говорят, че в момента близо над земната повърхност върху територията на цялата планета стоят, може би увиснали, няколко десетки невидими за човешкото око НЛО, представляващи кораби, пътуващи от бъдещето към миналото и от миналото към бъдещето.

По данни, получени от космическите кораби на САЩ, американски учени са стигнали до извода, че върху 48051840 км'2 от сушата на нашата планета, тоест почти върху една трета от нея, не се забелязват никакви видими следи от човешка дейност. В това огромно пространство не се виждат населени пунктове, постройки, пътища, високоволтови линии, ниви и водохранилища. Антарктида е почти недокосната от човешката цивилизация.

Следи от човешка дейност не се забелязват на 37,5% от територията на северноамериканския континент, на 33,6% от територията на Русия, на 29,7% от територията на Австралия и Океания, на 27,5% от Африка, на 20,8% от Южна Америка, на 13,6% от Азия. Изключение прави само Европейският континент - девствена е само 2,8% от неговата територия.

Както се вижда от гореизложените данни, съществуват достатъчно места по Земята, където замръзнали в пространството невидими темпорални кораби могат да стоят необезпокоявани, при условие, че не бъдат открити от специалните свръхчувствителни приемници, монтирани на разузнавателните спътници и самолети, или от мобилна прецизна апаратура. Според някои сведения до момента са локализирани около 96 подобни обекта. Колко обаче е истинският им брой, засега вероятно никой не може да каже със сигурност.

За редица космически разузнавания по света може би е от първостепенно значение да установят точното положение на тези замръзнали за нашето време апарати с цел да се проникне в тях и да се разбере бъдещото развитие на планетата. Така например според публикувани данни през лятото на 1994 г. американска антарктическа експедиция е извършила изследване на подобен обект, който предварително е бил локализиран от космическото разузнаване по някои характерни излъчвания.

Обектът се е намирал на височина около 300 метра над повърхността на ледения континент, като неговото местоположение било близо до южния полюс на планетата ни. Изпратените в Антарктида учени подготвили балон, в коша на който поставили контейнер с метеорологична и специална апаратура. В нея бил включен и много точен прецизен часовник с хронометър, който имал и датници за месеците и годините освен за часовете, минутите и секундите. Освен това електрониката на този специален часовник можела да изпълнява директна реверсивна функция във времето и да измерва инверсно време. За първи път часовник с подобни възможности е бил конструиран в САЩ през 1966 г.

Когато балонът с апаратурата бил издигнат на височината на невидимия обект, около който се наблюдавал вихър, и попаднал в границите на последния, внезапно контейнерът и балонът изчезнали от полезрението на учените. Ако не били предварително вързани със специално въже, на учените щяло да им остане само да гадаят къде е изчезнало имуществото им.

Изследователите успели да изтеглят обратно контейнера с апаратурата на Земята и започнали да обработват информацията от всеки отделен прибор. Изненадата им била огромна, когато установили, че прецизният им часовник показвал датата 27 август 1964 г. Това би могло да означава, че в течение на две минути контейнерът е пътувал към миналото и е стигнал до време с 30 години изоставащо от нашето. Скоростта на пътуване във времето по посока към миналото е била приблизително осем милиона секунди за една секунда.

Тук трябва да се уточни, че скоростта във времето за разлика от скоростта в пространството, която се измерва в метри в секунда, е безразмерна величина. Апаратите, които пътуват във времето, би следвало да се движат равноускорително или равнозакъснително само в началните и крайните фази на полета. В останалата част от полета те би трябвало да се движат равномерно без ускорение във времето. В този режим излъчването от апаратите би било значително по-малко спрямо началните и крайните фази. Все пак излъчването, което ще се разпространява в околното пространство, би било в пряка зависимост от скоростта, с която подобен кораб се движи във времето. Откриването на времевия канал в гореописания случай вероятно било улеснено именно от високата скорост на придвижване на апарата, който го е създавал.

След извършването на горепосочения експеримент в Антарктида контейнерът с научната апаратура бил взет за допълнително изследване от служби на САЩ.
Съществуват предположения, че предстои прехвърляне на хора в миналото през този новооткрит канал във времето. Все пак може да се предположи, че от страна на пътуващите са предприети вече надеждни мерки срещу подобни посегателства, внасящи допълнителен хаос в причинно-следствените комуникации. Дори да се осъществи подобно прехвърляне, то ще бъде вероятно изцяло под техен контрол.

Поради това е трудно да си представим закъде точно са тръгнали и откъде се връщат нашите потомци и някои извънземни представители, настанили се в невидимите си кораби - дали към древна Елада и Спарта, към Римската империя и Картаген или към времето на строежа на египетските пирамиди. Едно е ясно, че бъдещите поколения са усвоили добре тези хронопътешествия.

Източник: occultism.tk