Възможности за съществуване на разум и цивилизации от нехуманоиден тип

loading...

При разглеждането на този въпрос е необходимо първоначално да се изяснят някои положения относно същността на живота, съзнанието и разума. Кои са основните фактори, които определят дадена структура като живо същество или нежива материя. В това отношение могат да се изброят няколко главни изисквания към живата материя.

1. Възприемане на част от околната среда с определен вид рецептори.
2. Вътрешно отражение на приет от рецепторите вид външно въздействие, което предполага наличието на определен тип памет.
3. Преработка на информацията от паметта в резултат на външното въздействие.
4. Определяне и отреагиране на въздействието в резултат на обработката на получената информация.

От най-простото едноклетъчно чехълче до най-сложния организъм всички горни изисквания трябва да са налице, за да можем да приемем, че разглежданият обект е живо същество. Кои са допълнителните условия, наложени от природата, които биха превърнали даден жив организъм в съзнателен организъм? В това отношение също могат да се набележат няколко основни изисквания, като:
1. Наличието на памет, даваща възможност за многопластово преработващо и анализиращо отражение на постъпилите сигнали във времето, на базата на минало запомняне.
2. Приспособяване на организма към новите условия на базата на новопостъпилата информация в паметта.
3. Наличие в паметта на информационна "карта" на желанията и емоциите, която е създадена в резултат на опит, дълготрайно натрупван във времето.
4. Възпроизвеждане или запазване на организма на същото или на по-високо информационно ниво.

За да се сдобие даден съзнателен организъм с разум, е необходимо да се прибавят няколко нови условия, определени от природните закони, като:
1. Многопластовото анализиращо отражение в паметта на организма трябва да нарасне многократно по обем. Респективно скоростта на обработка на информацията във времето трябва да се повиши и да съответства на нарасналия обем на паметта.
2. Приспособяването към околната действителност трябва да е свързано с възможност за бързо самоусъвършенстване във времето на базата на създадена информационна карта на желанията и емоциите от по-висок порядък.
3. Необходимо е изграждането на добри комуникационни възможности със заобикалящия организма свят.
4. Възможност за възпроизвеждане и запазване на вида при натрупан нов информационен и организационен опит.

От гледна точка на изброените условия един робот би трябвало да се разглежда като живо същество. Все пак дори последните разработки в областта на изкуствения интелект не са в състояние да снабдят роботите със съзнание за принадлежност поради големите трудности, свързани със създаването на многопластово анализиращо паралелно отражение в паметта им. Налице са и ред други причини, свързани с останалите изброени условия. Така например в интелектуален план засега роботите стоят по-ниско от животните, тъй като последните в процеса на дългата си еволюция са придобили генетично информационни мотивиращи блокове в съзнанието си, като тези на емоциите и желанията, които засега липсват при роботите.

От своя страна човекът е получил повече разум от животните благодарение главно на многократното нарастване на анализиращите пластове на паметта си, намерило отражение в развитието на кората на главния мозък при Хомо сапиенс.

Какви са природните условия, които биха довели до превръщането на даден разум в свръхразум. Тук също могат да се набележат няколко главни показатели, като:
1. Многопластово анализиращо отражение в съзнанието, но не в едно измерение на пространството и времето, а в две или повече измерения едновременно. В това отношение при някои ясновидци сред хората се наблюдават може би първите съзнателни наченки на свръхразума.
2. Възможност за пътуване на съзнанието през произволно избрани измерения на пространството и времето.
3. Възможност за управление на процесите, развиващи се в което и да било избрано измерение.
4. Осъзнаване на собствените възможности и бързо самоусъвършенстване на тези възможности.

След като бяха разгледани някои от по-важните природни критерии, които разграничават съзнанието от разума и свръхразума, би могло да се определят някои от основните възможни типове живот и разум в заобикалящия ни свят.

Според вида на изграждащите живата и разумна структура субстанции може да се разграничат няколко типа цивилизации:
1. Живот и разум, изградени на органична, белтъчна основа.
2. Живот и разум, изградени на неорганична основа.
В това отношение може да се каже, че има известни случаи, които показват съществуването на живот на невъглеродна основа.

През 1988 г. при смяна на дюшемето на църква в гр. Нотингам дърводелецът Уилър Комънс открил мумия на същество, приличащо на извънземното от едноименния филм на Спилбърг. Църквата, в която е намерено скритото същество, е построена в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век. Патологоанатомът д-р Дженкингс, който е изследвал съществото, смята, че мумията е на около 125 години. Ако това е така, скритото под дъските извънземно е загинало някъде около 1870 г. Изследването на тъканите и органите на съществото показали, че те са изградени на основата на силиций, а не на въглерод, както всички живи организми на Земята. Главата на съществото се състояла от две отделни кухини, в които изследователите открили остатъците на два мозъка. Нещо повече, сложните зрителни нерви свидетелствали, че зрението на извънземния е превъзхождало човешкото и вероятно е улавяло и част от рентгеновите лъчи, които преминават през голяма част от твърдите материали. Съществото е имало три сърца и вероятно е дошло от друга планета.

3. Цивилизации, изградени на хибридна (органична и неорганична) основа.

В това отношение може да се каже, че нашата биологична цивилизация с помощта на създаваните нови технологии, роботизирани системи и изкуствен интелект все повече се превръща като цяло в хибридна цивилизация. Посещаващите ни по-развити цивилизации от нас са вероятно от такъв тип.

Според вида на измерението на пространството и времето, което използват като база, и вида на комуникиращите сигнални носители цивилизациите вероятно могат да се разделят на няколко десетки типа. Трудно е да се каже колко е точният брой на измеренията. Някои физици и математици определят техния брой на 6, други на 11 или 12. В тази книга са разгледани 12 възможни измерения, 6 основни и 6 допълнителни. Що се отнася до вида на носителите на информация, вероятно техният брой е съпоставим с броя на измеренията. Друг е въпросът, че дадена цивилизация може да оперира само с един или повече видове носители или с част от тях. Цивилизация, използваща друго измерение, за нас може да изглежда като проява на полеви астрални структури. Мисълта на човека вероятно е свързана с тези структури.

Според вида на използваните субстанции за памет на съзнанието и разума може да се наблюдават също няколко типа цивилизации, като:
1. Разум, изграден на основата на йонна памет.
2. Разум, изграден на основата на електронна памет.
3. Съзнание, изградено на лептонна основа. Лептонните атоми са няколко пъти по-леки средно от електрона.
4. Съзнание, изградено на молекулна основа.
5. Разум, изграден на барионна основа.

Всеки от изброените типове памет на съзнанието е свързан с различна плътност на информацията, която може да бъде записана в единица обем от дадено пространство.

Възможно е да съществуват още много на брой носители на памет. Може да се приеме, че типът памет и организацията на даден тип съзнание или разум определят неговото бързодействие и комуникативност.

Според мащаба на разумните същества в дадено пространствено измерение цивилизациите могат да се разделят на микромащабни или по-крупномащабни спрямо дадено базисно ниво, за което може да послужи нашата цивилизация. Така например в нашето тримерно пространство, с което боравим, нашата родна планета може да се разглежда като една макромащабна структура, за която може да се предположи, че има съзнание и разум на друго ниво. В края на 1994 г. учени от НАСА са засекли със специална апаратура кодирани сигнали, идващи от земните недра. Според публикациите по темата засега сигналите не са разшифровани и местоположението на предполагаемия източник не е точно локализирано. Възможно е съществуването на разум и в нашия микросвят, но подобно съществуване засега не е открито. Според мащаба на съзнанието и разума във времето индивидите или съществата, изграждащи дадена цивилизация, могат също да се разделят на краткоживеещи или дългоживеещи, като за нормална основа се приеме продължителността на човешкия живот. Индивидите от по-развитите от нас цивилизации от хуманоиден тип вероятно живеят по-дълго.

Според вида и мащаба на комуникативните си способности цивилизациите също би могло да се разделят на слабокомуникиращи и силно комуникиращи. Би трябвало да се приеме, че свръхразумните цивилизации са силно комуникиращи.
От горната класификация на типовете възможни цивилизации може да се направят някои изводи:
1. Броят на типовете цивилизации може да бъде безкрайно голям. Комбинациите между типовете разум от изброената класификация се измерват с хиляди.
2. С човечеството биха комуникирали главно цивилизации, които в изброените класификации максимално се доближават до него.
3. Възможна е проява на свръхразум от нетрадиционен тип в околоземното пространство.
4. Някои от появяващите се НЛО около планетата ни могат да се отъждествят с проява на цивилизации от нехуманоиден тип или от цивилизация от хуманоиден тип, използваща други измерения на пространството и времето.
5. Космосът и Вселената вероятно са изпълнени с живот и разум, които човечеството не може все още да види и анализира.

От гореизложената класификация за човечеството на настоящия етап също могат да се направят някои изводи:

Човекът като основна структурна единица на човешката цивилизация притежава разум, в който се забелязват наченки на свръхразума. За разлика от останалите висши животни на Земята, чието съзнание оперира с от сто до хиляда информационни пласта на паметта, Хомо сапиенс притежава средно около 30 хиляди такива пласта, разположени в кората на главния мозък. Съществуват определени предположения, че за поява на отделни свръхразумни възможности са необходими около 20 хиляди информационни пласта в паметта. При един човешки живот с нормална продължителност през съзнанието на даден индивид преминават около 30 милиарда картини. От тези милиарди картини в съзнанието на Хомо сапиенс вероятно остават трайно запаметени само около 30 хиляди, или средно една на един милион. В това отношение може да се даде пример, който показва как мозъкът на човека отсява ненужната информация. Ако даден човек гледа гладка стена с елемент на нея в продължение на един час, то в неговото съзнание ще се запамети една-единствена картина. Но ако на стената пред него се появи някакъв нов елемент, то вече съзнанието ще запамети втора картина. При това, колкото по-сложен е елементът, толкова повече информационни пластове на паметта ще го анализират. Броят на възможните запаметени картини може би се определя от броя на информационните пластове в съответния мозък. Вероятно колкото по-голям е броят на тези запаметени образи и техни елементи в съзнанието и колкото по-гъвкаво е съзнанието при тяхното проектиране върху вътрешен екран в мозъка, толкова даден индивид ще притежава по-развито въображение.

Човешкият геном се състои от над 50000 гена, разпределени в 46 хромозома, групирани по двойки в ДНК. Последните съдържат последователност от три милиарда нуклеотида, всеки от които е изграден средно от 15 атома. Взаимното пространствено разположение на близо петдесетте милиарда атома в двойно-спиралната структура на ДНК определят може би изцяло развитието на даден индивид. Тъй като пространственото разположение на тези атоми вероятно е свързано със съществуващите нормални физични полета около планетата, твърде възможно е всяко значително изменение на интензитета или посоката на тези полета да доведе до ново преструктуриране на генетичната структура. Може да се приеме, че всеки атом, изграждащ живата или неживата материя, едновременно взаимодейства с множество пространствени измерения, тъй като във всеки атом са заключени всички известни взаимодействия и измерения в природата. От тази гледна точка градиентът на полевата структура около всеки изграждащ дадено съзнание атом може да взаимодейства с избран носител на физично поле, било то гравитационно, електромагнитно или друг вид, който е в състояние да действа на голямо разстояние спрямо размерите на атома.

Алгоритъмът на човешкото развитие се състои от близо един милиард команди, изградени от кодони, съдържащи по три нуклеотида всеки. В настоящия момент проектът "човешки геном" е вече приключил, като за последните 10 години са съставени карти на цялата последователност на човешките гени. Разчитането на генома е извършено със специални скенери, наречени секвенсори, които са в състояние да броят и анализират над един милион нуклеотида на ден във веригата на ДНК. Като се има предвид, че разликата в генома на човека и шимпанзето е под един процент (шимпанзето притежава 48 хромозома, а човекът 46), може да се предположи, че не е изключено в резултат на генно инженерство на базата на разчетения вече геном да бъде създаден в близко бъдеще нов вид човек, надарен със свръхразум.

Човешкият мозък се състои средно от 20 милиарда нервни клетки и анализира информацията, постъпваща от заобикалящия ни свят по около 5 милиона информационни канала, разделени в няколко групи. Човешкият организъм се състои от около 100 трилиона клетки, но разумът на човека оперира основно с клетките на мозъка. От тази гледна точка може да се приеме, че животът на всяка нервна клетка, свързана със съзнанието и разума на Хомо сапиенс се поддържа от средно 5000 специализирани клетки на човешкия организъм.

В мащабите на Космоса и Вселената човешката цивилизация за момента може да се определи като слабокомуникираща, но на границата на качествен скок между разумното и свръхразумното ниво на съзнание. Това определя и началните възможности за комуникации с цивилизации на разумно и свръхразумно ниво. При това тези цивилизации биха били главно от хуманоиден хибриден тип поради голямата бариера за комуникации с другите типове разум засега.

Източник: occultism.tk