НЛО управляват времето

loading...

Извънземните, които ни посещават със своите НЛО, чрез неконвенционалните качества на своите космически кораби доказват съществуването на невероятно напреднала технология, която им позволява да преодоляват непостижимите все още за нас междузвездни пространства. Като космични кораби от други светове със своя вид и поведение те непрекъснато демонстрират непознати за нас измерения и свойства, като управление на времето и пространството, видима материализация и дематериализация. Затова, че последните твърдения са факт, говорят редица случаи:

През 1975 г. в Чили капрал заедно с шестима войници от военен патрул спели край огъня, а двама стояли на караул. В четири часа и петнадесет минути сутринта единият войник от караула съобщил на капрала, че недалеч от тях са се приземили два ярко светещи във виолетов цвят обекта. Капрал Алмандо Валдес тръгнал да разузнае какви са тези светлини, но по думите на войниците от караула, щом се отдалечил на няколко метра, просто изчезнал пред очите им. Почти веднага двата обекта излетели в небето, като се стопили от погледа на войниците. След около петнадесет минути те отново се върнали. Капралът също се появил, целият треперещ, опитвал се да каже нещо, но гласът му бил някак глух и чужд.

Войниците твърдят, че Валдес бил казал: "Вие не знаете кои сме и откъде сме пристигнали, но ние скоро пак ще се върнем." Часовникът на ръката на Валдес бил спрял и показвал четири часа и тридесет минути, което съвпадало с времето на завръщането му, но датата била друга - с пет дена напред. Освен това лицето на Валдес, винаги добре избръснато, сега било така брадясало, сякаш наистина не се бил бръснал пет дена. Самият Валдес не можел да си спомни какво се е случило с него. Дошъл на себе си едва когато отново се озовал край огъня и се чувствал "много странно".

Капралът казал: "Бих искал и аз да узная какво се е случило с мен през тези петнадесет минути. Готов съм дори да бъда хипнотизиран, за да се извлече от паметта ми информация за станалото."

За аналогичен на описания случай, станал през същата 1975 г., съобщава главният редактор на китайско специализирано списание за изследване на НЛО фу Ченг. В него участват двама патрулиращи войници от военен лагер в провинция Юнан. По време на нощно дежурство над тях се появил огромен светещ с оранжева светлина обект, който осветил целия лагер. Единият от войниците отишъл да докладва за случая на дежурния офицер. При своето завръщане установил, че войникът, с който е бил на пост, безследно е изчезнал. Незабавно организираната голяма издирвателна акция не донесла успех.

Пет часа по-късно изчезналият войник неочаквано се появил. За учудване на всички войници за няколкото часа отсъствие брадата и косата му така били пораснали, сякаш не се бил бръснал и подстригвал с месеци.

Когато бил попитан от своя командир къде е бил през изтеклите часове, той нищо не могъл да си спомни. Съществуват предположения, че войникът е бил отвлечен от НЛО за по-далечно пътуване, при което е бил изложен на необичаен времеви феномен. При това, както в много подобни случаи, станали в Русия и САЩ, съзнателно от паметта му е изтрита информацията за преживяното през това време.

Ако се предположи, че НЛО се движат само с малки досветлинни скорости, феноменалните случаи като гореописаните не биха били реализуеми. От теорията на Айнщайн за относителността е известно, че при скорости, близки до тази на светлината, времето за пътуващия с подобна скорост се забавя (парадоксът на близнаците). Последният факт е доказан експериментално с помощта на монтирани на изкуствени спътници на Земята свръхточни хронометри, синхронизирани с атомни и лазерни часовници на Земята. Може да се предположи, че извънземните кораби, които посещават планетата ни, използват няколко режима на придвижване в пространството и времето.

При придвижване във времето вероятно се използват основно два вида преходи. Първият от тях би могъл да бъде в посока към бъдещето на локални пространствени събития. При този режим около апарата вероятно се създава мощно локално вихрово поле със специални физични характеристики, което се движи с основна хармонична скорост, съвсем близка до тази на светлината. Колкото мощността на полето е по-висока, толкова повече скоростта му е в състояние да се приближи до светлинната бариера, която за вакуума е 299792458 м/сек.

Респективно с приближаването към тази гранична скорост на електромагнитните вълни ускорението, с което апаратът пътува към бъдещето, се увеличава, като зависимостта е квадратична и се определя от формулите на Айнщайн, дадени в теорията на относителността.
При режим на пътуване към миналото скоростта на базисната ротираща вълна на вихровото поле около апарата вероятно би била близка до 1,41412.C, или приблизително 424 милиона метра в секунда. При достигане на тази втора гранична скорост времето за наблюдател в апарата би протичало почти със същата скорост като в нашето пространство, само че в обратна посока. За преминаване през енергетичната бариера C вероятно се използва втора ротираща прецесионна вълна, която е наложена върху първата, но се движи с много по-висока скорост. Втората вълна би създала тунелен ефект през бариерата C и би била хармонична на базисната скорост в тахионното пространство. Скоростите между C и 1,41412.C вероятно определят едно допълнително пространство, което е разположено перпендикулярно на светлинния конус на Минковски, третиращ бъдещето и миналото на събитията в нашето тримерно пространство.

При скорости, съвсем близки до тази на светлината, от порядъка на 300 милиона метра в секунда в това допълнително измерение времето за наблюдател, достигнал такава скорост, би протекло ускорено, но към миналото. С други думи, пътят към миналото на събитията в нашето тримерно пространство може би задължително би минавал през допълнително тримерно измерение, в което не всички физични закони запазват формата си. По-специално това се отнася за термодинамичните закони и ентропията. Скоростта на светлината играе ролята на граница между тези две тримерни пространства, нашето и допълнителното.

По-голямата част от втората половина на своя живот Айнщайн е отделил за създаването на математическия апарат, описващ именно допълнителното пространство, за което споменахме.

Освен разгледаните два режима на работа при пътуване към бъдещето и към миналото на нашето пространство вероятно извънземните кораби имат и режими на тунелни преходи при преодоляване на огромните разстояния между звездите в нашата Галактика. При тези преходи може би се използва преминаване през някое от октавните ни измерения. От малко по-напредналите цивилизации от нас вероятно най-вече се използва "Т"-пространството или тахионното пространство, за което се предполага, че е най-близкото до нашето октавно пространство. За момента може да се предположи съществуването на шест октавни пространства, всяко от които има и съответно допълнително. На тяхното разглеждане и на границите между тях ще се спрем по-нататък.

Максимално определената от Айнщайн скорост на светлината основно е валидна само за електромагнитните вълни. Ако НЛО използват за придвижване в пространството гравитационни вълни с носител тахиони вместо фотони, възможно е да достигат скорости, хилядократно превишаващи скоростта на светлината. Теорията, създадена от Айнщайн, Подолски и Розен, напълно допуска движение с подобни скорости, като се използват тунелни преходи, при които времето и другите параметри на пространството се превръщат в комплексни величини.

НЛО, идвайки от други звездни системи, отстоящи на разстояние, измервано със светлинни години, вероятно използват именно подобни скокове в пространството. При тези преходи е напълно възможно времето в корабите на извънземните да ускорява и забавя своя ход и дори в определени моменти да сменя посоката на своето протичане.

Нелинейното протичане на времето е регистрирано както при редица срещи от така наречения III вид, така и при директно изследване на полето в местата на кацане на НЛО. Оказва се, че в тези места свръхточни диференциални хронометри получават базова грешка от 1000 до 10000 пъти над нормалната, при което се регистрира ускоряване на времето с една стотна от секундата при секундни интервали. Нещо повече, в определена малка област от петното на кацане на НЛО е регистрирано увеличение на скоростта на протичане на времето с близо 50%. Тази активна област се намира обикновено на разстояние, равно на половината от радиуса на петното спрямо неговия център. По всяка вероятност на това място се разполага хроналният реактор, задвижващ кацналия НЛО.

Неслучайно хората, пребиваващи в зоната на приземяване на НЛО, получават забележимо ускоряване на пулса на сърцето. Друг интересен факт, който може да се отбележи, е, че при преминаване на светлинен лъч през мястото на кацане на НЛО последният се пречупва с няколко градуса. Ефектът е аналогичен на преминаване на светлина през водна преграда. Скоростта на светлината във водата е близо с една трета по-малка от тази във въздуха и от нея пряко зависи показателят на пречупване. В местата на кацане на НЛО времето вероятно протича ускорено и тъй като скоростта е пряко свързана с времето, за което се изминава определено разстояние, то и светлинната скорост се променя. Все пак ефектът на пречупване на светлината в местата на кацане на НЛО може и да се дължи на изменената диелектрична и магнитна проницаемост на въздуха, тъй като последните излъчват мощни електрични и магнитни полета.

Освен разгледаните случаи съществуват и такива, при които е регистриран обратният феномен. В едно съобщение от Австралия от март 1988 г. се описват неприятните преживявания на жена с трима синове, чиято кола е била разтърсена от пикиращо НЛО. Последният повдигнал леко автомобила, поразклатил го и след това го пуснал отново на пътя. Пострадали най-вече гумите. Хората избягали в близките храсти, докато НЛО не напуснал местопроизшествието. Австралийката после разказала, че, докато обектът кръжал над главите им, гласовете на тримата й синове звучали като на забавена магнетофонна лента.

Очевидно е, че подобни процеси на забавено излъчване и възприемане на звуци може да се наблюдават при по-бавно протичане на времето. Явно е, че представлявайки своеобразни "машини на времето", НЛО излъчват в околното пространство хронални вълни с различна плътност и посока. Що се отнася до наблюдаваните случаи на спиране на часовниците при поява на НЛО, то вероятно явлението се дължи на силните до двеста хиляди оерщеда магнитни полета, излъчвани от последните в околното пространство.

Понякога екипажите на НЛО вероятно извършват фрапиращи времеви експерименти с нищо неподозиращи хора. Такъв е случаят с Джони Лонифакс от щата Уайоминг в САЩ. При този случай екипаж на НЛО може би е изследвал максимално възможното ускоряване във времето, което човек може да понесе при преход в далечното бъдеще. За целта е бил избран здрав човек в напреднала възраст с неособени ангажименти.

При извършване на експеримента изследваният 47-годишен мъж за десет дена се превърнал в осемдесетгодишен старец. За изминалите десет дни в нашето време той бил изпратен в двадесетото хилядолетие (двестотния век) и върнат обратно. При това пътуване във времето на всеки изминат ден в полето на машината на времето човекът е остарявал с близо четири години. Скоростта на придвижване във времето е била около 2400 години, или 24 века за локален ден в нашето пространство. Но нека разгледаме как точно е протекъл предполагаемият експеримент.

Джони Лонифакс излязъл една сутрин както обикновено от къщата си, като казал на жена си, че ще се върне за обяд. След това се качил на поршето си и се отправил по работа. Пътувайки по пустото шосе, в ясния слънчев ден изведнъж бил смутен от светкавица и последвал гръм. Това го учудило много, тъй като гърмът се повторил няколко пъти, а денят бил, както казахме, слънчев. В този момент от лявата страна на колата си от далечината видял към него да се приближава някакво тяло, отдолу приличащо на фуния, което постоянно променяло формата си. Тялото се въртяло около оста си, гърмяло и святкало.

Човекът видял, че тялото се приближава към него. В този момент моторът на колата заглъхнал и спрял, а тя самата започнала да се люлее като орехова черупка. На Джони Лонифакс му прилошало и той заспал, като през цялото време имал чувството, че пада в бездънна пропаст.

Когато дошъл на себе си, с ужас разбрал, че край него се простира пустиня. Колата до половината била затрупана от пясък и колелата й дори не се виждали. Обаче моторът и радиото на колата работели. От радиото се чували гласове, чийто език той не разбирал. В това време летящият диск се е намирал над колата. Джони Лонифакс чувствал силна жажда. Пясъкът от пустинята влизал в устата и ушите му. Агонията на човека продължила до момента, когато летящият диск престанал да виси над колата и кацнал встрани от нея. Илюминаторите му, както забелязал Лонифакс, светели.
От диска излезли две същества със скафандри. Те му направили знак с ръце и започнали да говорят на човека на непознат език. Лонифакс нямал сили дори да ги слуша. Единият от двамата го взел на ръце и го понесъл към летящият кораб. Лонифакс загубил съзнание.

Събудил се в силно осветено помещение и видял, че лежи върху нещо, наподобяващо операционна маса. Странни хора го били заобиколили и внимателно го разглеждали. Този, който стоял до главата му, си бършел челото с нещо, подобно на памук. Лонифакс изпитвал силни болки и отново загубил съзнание.

Когато отново дошъл на себе си, бил вече облечен и седял в някакво кресло. Срещу него седнал възрастен мъж, който внимателно го огледал и се усмихнал. Мъжът задал на Лонифакс няколко въпроса на развален английски език. След получените отговори Лонифакс на свой ред му задал няколко въпроса. Мъжът се представил. Той казал, че името му е Крафт.

Според Крафт Джони Лонифакс е попаднал в "тунел на времето" "случайно" и преминал през него в бъдещето в съвсем друга епоха. Онова място на аутобана, по който пътувал с колата си, сега било пустиня. Крафт твърдял, че, пътувайки в тунела на времето, Лонифакс е останал на същото място в пространството спрямо Земята, само че се бил преместил във времето с цели осемнадесет хилядолетия.

За това време на Земята били станали големи промени. През 2007 г. имало голяма катастрофа. През същата година на Слънцето имало мощно изригване. От него на Земята започнали страшни наводнения. Засилила се рязко и вулканичната дейност. Голяма част от континентите се оказали под водата. Въпреки това голяма част от човечеството оцеляло. Но скоро след това започнали войни и в тях повечето от хората на планетата загинали. Спасили се малка група от учени хора, които успели с помощта на машини на времето да попаднат в друго по-ново време.

Крафт дори споменал името на човека, който пръв изобретил машината на времето, но Лонифакс го забравил. Според Крафт малка група от хора успяла да се спаси и извън Земята.

Представата на хората от бъдещето за нашата епоха била историческа. Те показали на Лонифакс музей, в който се пазели образци земна техника, като танкове и самолети, както и малък брой животни от нашата първобитна епоха на двадесетия век. Потомците ни се движели не със коли, а със летателни апарати във формата на сфери и дискове.

Малко по-късно Лонифакс заспал, а когато отново се събудил, се намерил с колата си до къщата си в двадесети век. Жена му, когато отворила входната врата, първоначално не го познала. Толкова се бил променил. За изминалите десет дни той изглеждал състарен с близо четиридесет години. Съпругата изпратила мъжа си в полицията, където от няколко дни бил обявен за издирване. Полицията го предала за медицинско изследване. Лонифакс изглеждал като прекалено уморен човек с абсолютно бели коси. По цялото му тяло имало следи като от насилие. Имал дълбока рана от лявата страна на гърдите. По шията му, ръцете, лицето и бедрата имало множество синини. На носа му била премахната разделящата ноздрите преграда, а в областта на сърцето имал следи от направена инжекция. Иначе психически човекът изглеждал напълно нормален.

Може да се приеме с голяма доза вероятност, че Джони Лонифакс е човекът, проникнал в далечното бъдеще, използвайки "тунел на времето", който е бил под контрола на хората от това бъдеще. Вероятно, заставайки над колата на избрания човек от дисковидната хронална капсула е бил пуснат конусовиден темпорален лъч.

Както вече отбелязахме при разглеждането на невидимите НЛО, лъчите, изпускани от тези обекти, имат много особени свойства. Неслучайно те носят името "лъчи на твърдата светлина". Съществуват предположения, че част от хроналното силово поле, обгръщащо НЛО, може да се модулира, насочи и отдели от тези апарати под формата на лъчи. Тогава обектите, попаднали под обсега на тези лъчи, ще бъдат подложени на същите натоварвания, на каквито е подложен самият корпус на излъчващия апарат при избран съответен режим на модулация. В гореописания случай полето на хроналната капсула и полето на лъча, обгърнал колата с човека, са били идентични по своите физични характеристики. Поради това капсулата и колата с човека са се движили в тандем към далечното бъдеще. По време на това пътуване здравето на човека вероятно е било под постоянния контрол на екипажа на капсулата.

Подобни лъчеви въздействия върху леки коли с хора в тях от страна на дисковидни обекти, но от друг характер са наблюдавани неведнъж. Така например през август 1970 г. край град Хадерслев (Дания) над колата на офицера от полицията Морупа, на височина 20 метра увиснал дисковиден сив обект с диаметър около 10 метра, от който се появил конус ослепителна светлина с ширина на основата около 5 метра. Този конус осветил колата, в резултат на което двигателят й се задавил, фаровете й изгаснали, а радиото замлъкнало. След това този светлинен конус с еднаква яркост бил всмукан в кръгъл отвор с диаметър един метър в долната част на обекта. Прибирането на светлинния конус продължило около 5 минути. Когато основата на конуса постепенно се издигала, се виждала точна граница между долната част на конуса и тъмнината. След като очертанията на лъча напуснали контурите на колата, двигателят й отново заработил, фаровете светнали, от радиото се чула музика. Дисковидният обект прибрал лъча в корпуса си, рязко се издигнал и изчезнал от полезрението на полицая.

Трудно е да се разбере дали в този случай не е имало също кратко времево въздействие върху колата и човека в нея от страна на летящия диск. По данни на статистическия анализ на наблюденията на НЛО в периода 1900-1990 г. подобни лъчеви светлинни въздействия са наблюдавани около 30 пъти. В случая с Лонифакс обаче експериментът е бил разрешен и извършен вероятно от твърде напреднала цивилизация от нашето далечно бъдеще, тъй като съществуват сведения, основаващи се на срещи на хора с хронавти, че има забрана за полети в бъдещето с темпорални машини след средата на двадесет и четвърти век. Казано по-просто, темпоралните капсули с пътешественици, пътуващи към бъдещето, са връщани автоматично в изходно положение в същата епоха, от която са тръгнали. Това е било направено вероятно с цел да се въведе ред в хронопътешествията и хронозависимостите след 2350 г.

Източник: occultism.tk