Режим на полет на НЛО при надсветлинни скорости

Траекторията на движение е невидима както за човешкото око, така и за най-съвършените телескопи, създадени до момента. Работата по създаването на тахитронни темпорални телескопи, можещи да регистрират подобно трасе на полет, е все още в начална фаза и тяхната чувствителност е твърде ниска. Съществуват предположения, че траекторията на полета на извънземните кораби, които ни посещават, представлява крива начупена линия, съставена от малки прави участъци. Всеки прав участък от пътя представлява единичен енергетичен скок в тахионното пространство, където времето и другите параметри на нашето реално пространство се превръщат в комплексни величини. Мощността, развивана при такъв скок от хроналния гравитационно-електромагнитен двигател на НЛО, може би е огромна и би се измервала в гигавати по нашите мащаби. Скоростта на НЛО при тези преходи вероятно превишава седемнадесет хиляди пъти скоростта на светлината. Трасето на полета по всяка вероятност предварително е изчислено от транспютер*, за да се избегне преминаването през плътни образувания, като планети, звезди, комети и астероиди. За човешкия наблюдател остават видими само началната и крайната фаза на полета на НЛО през времето и пространството.

При максимална скорост от порядъка на седемнадесет хиляди пъти по-голяма от скоростта на светлината във вакуум космическият кораб, използващ "Т"-носители за независим страничен наблюдател, вероятно би изглеждал като поток от неутрино.

В зависимост от масата на космическия кораб и енергията на възбуждане при прехода в пространството енергията на този неутринен поток може да се движи в различни граници. Тази енергия за отделните неутринни кванти е малка. За подобен енергетичен интервал плътни образувания като нашата планета биха били напълно прозрачни. Тоест космически кораб, движещ се със скорост в рамките на седемнадесет хиляди пъти C, би могъл да премине през центъра на Земята, без да бъде забелязан и да бъде възприет като неутринен поток, тъй като масата му би била изцяло прехвърлена в "Т"-пространството.

Като се има предвид, че в кубичен сантиметър в далечния Космос се съдържат около от 300 до 400 частици от реликтовото космологично неутрино, че слънчевото електронно неутрино има енергетичен спектър от 30 електронволта до 14 мегаелектронволта и че галактичното електронно неутрино има максимум в диапазона 10-15 мегаелектронволта, се вижда колко трудно и почти невъзможно е да бъде открито преминаването на подобен кораб.
Що се отнася до галактичните високоенергийни неутринни потоци с енергия от 1 тераелектронволта до 10 милиарда тераелектронволта, дължащи се на избухвания на свръхнови звезди, земното кълбо е напълно непрозрачно. Тази непрозрачност се дължи на факта, че от мюонното неутрино се образуват мюонни потоци, които се поглъщат чрез нови вторични реакции от нашата планета. При първоначалното преобразуване е характерно, че мюонните потоци запазват посоката на първоначалния неутринен поток при енергии над 100 гигаелектронволта.

Все пак следата на космическия кораб, движещ се с огромна надсветлинна скорост, би представлявала в нашето пространство поток от неутрино, в който отделните видове неутринни кванти ще са в строго определено съотношение.

Досега са известни на науката три вида неутрино - електронно, мюонно и тау, и съответно три вида антинеутрино, или общо шест вида. Съществуват предположения, че броят на неутринните кванти е значително по-голям, но регистрирането им засега е невъзможно. Все пак какви са възможностите да се регистрира неутринен поток с определени качествени характеристики.

С ускорителя на частици "фермилаб" досега са направени експерименти за комуникации чрез неутрино през центъра на Земята за връзка с подводница, разположена на противоположната страна.

Огромният ускорител за елементарни частици "фермилаб" е съставен от няколко малки ускорителя, които за секунди създават енергия от 400 гигаелектронволта при честота 53 МХц. Средният брой на протоните, излъчени в един импулс на ускорителя, е около 10000 милиарда. Всеки импулс е с мощност около 640 кВт. Лъчът на импулса се насочва към неутринния преобразувател с широчина 396 метра и дължина 793 метра,  представляващ алуминиев прът с тегло 20 тона. Лъчът от протони се сблъсква с атомите на алуминия и незабавно освобождава близо един трилион неутринни кванти. Всеки импулс от неутрино с такава енергия създава средно 25 стълкновения на час за всеки милион тона вода на разстояние 960 км от ускорителя.
Широкият 0,90 метра при отвърстието на "фермилаб" лъч от неутрино се разширява до 900 метра на разстояние 960 км и до 12 км на разстояние 12600 км.

Водният резервоар-уловител в атомната подводница при разстояние 12600 км има вместимост 38 кубически метра (4 по 3 по 3,2 метра). Безкрайно слабите блясъци синя светлина, получени, когато неутриното се сблъска с водните молекули, се излъчват по дължината на 41-градусов конус от мюони, който се движи пред неутриното. Тези сини проблясъци се улавят и усилват от няколко хиляди фотоелектронни умножители и структури със зарядно пренасяне.

Действителният лъч от протони на ускорителя "фермилаб" е с продължителност само една секунда, останалите седем секунди са времето, за което ускорителят повишава мощността си до 1 тераелектронволта.

На теория всеки от горепосочените лъчи от неутрино може да създаде 53 милиона стълкновения. Дори и сега ускорителят "Фермилаб" може да освободи 1116 бита информация за 21 милиардни части от секундата. Това е достатъчно, за да се създаде връзка с размяна на малко информация между станция и атомна подводница през центъра на Земята.

Все пак при подобна регистрация на неутрино се знаят началната точка на неутринния поток, неговият вид и посока. Докато при преходите на НЛО през тахионните тунели предварителната посока на неутринния поток остава неизвестна и не може да се регистрира. Ето защо за земните изследователи поне засега остават видими само началната и крайната фаза на полет на НЛО през времето и пространството, когато последните се намират в близост до нашата планета.

Обикновено началната и крайната точка на пространствения тунел се разполагат в близкото космично пространство около Земята, но понякога то е регистрирано и в атмосферата. От станции за следене на НЛО е регистрирано поведението на последните именно в тези точки.

В началото на всеки скок НЛО започва последователно да излъчва циклотронно лъчение, което преминава в синхротронно, като първоначално се наблюдават съответно червени, жълти, зелени, сини, виолетови, ултравиолетови, рентгенови и гама-лъчи. Синхротронното лъчение постепенно започва да се превръща в тахитронно, при което НЛО постепенно започва да губи от гравитационната си маса в нашето тримерно пространство вероятно чрез "Ф-Т"-трансформация и да я прехвърля в друга област от космичното пространство, отстояща обикновено на разстояние няколко светлинни години от Земята, вероятно чрез обратен "Т-ф"-процес. Скоростта на това прехвърляне би се определяла от скоростта на тахионите в "Т"-пространството, а за нея съществуват предположения, че е 17315 пъти по-голяма от скоростта на светлината във вакуум.

След дематериализирания обект в нашето "Ф"-пространство остава дълга топлинна следа в инфрачервения диапазон, която избледнява експоненциално с времето.

При излизане на НЛО от пространствения скок първо се забелязва светене в инфрачервения диапазон, след което става преминаване на излъчването през целия видим спектър, за да се достигне за много кратко време до неговия син, виолетов и ултравиолетов край. Така оформеното светлинно кълбо продължава движението си с определена скорост в атмосферата на Земята.

На този етап от полета НЛО вероятно вече се е материализирал в нашето тримерно пространство. Последва намаляване на мощността на двигателите, при което образуваната вакуумна обвивка около НЛО се разрушава, като започва да се чува характерният бръмчащ звук. След още по-голямо намаляване на енергията цветното сияние около НЛО започва да изчезва, като цветността се променя от синия към червения край на електромагнитния спектър, при което бавно се открива металният корпус на НЛО в детайли.

Източник: occultism.tk